Документите за арменския геноцид, съхранявани в архивите на Ватикана, публикувани в седем тома

20 април 2015, 21:25

Жорж Рюисен, доцент в Папския библейски институт, е смятан за един от най-добрите познавачи на „агхет“ – голямата катастрофа, както арменците наричат геноцида над своя народ. Той е публикувал всички съхранявани и събрани във Ватикана документи за геноцида над арменците. „Става въпрос за един труд, който можем да наречем колосален“, пише в блога си отец Франческо Окета, член на редакцията на йезуитското списание „La Civiltà Cattolica“ и модератор на организираната от списанието през януари т. г. дискусионна вечер на тема „1915-2015: 100 години след геноцида над арменците“. „Години на мълчаливо проучване във ватиканските архиви. Сега арменският въпрос диша с белия дроб на историята, който бе непознат досега“ – пише по-нататък отец Окета.
С документалното си издание Рюисен прави достъпни източници за изследване, които досега не са били достъпни. Думата „колосален“ не е преувеличена, тъй като изданието обхваща седем тома, публикувани под заглавие „Арменският въпрос“. Касае се преди всичко за дипломатически съобщения, съхранени в тайните архиви на Ватикана (ASV), в архива на Конгрегацията за Източните църкви (ACO) и в историческия архив на Държавния секретариат на Светия Престол (Ss.Rr.Ss.).
Томовете обхващат целия период на изтребване от 1894 до 1925 година, до опитите на Обществото на народите да разреши „цивилизовано“ арменския въпрос. Времето от 30 години се разделя на различни периоди. Първо, избиването на арменци при „червения султан“ Абдул Хамид (1894-1896), след това кланетата при езерото Ван през 1908 г., убийствата в Аден през 1909 г., до големия геноцид от 1915/1916 г. Освен това са обхванати турската окупация на Южен Кавказ след оттеглянето на руските войски (1918 г.), евакуацията на Киликия от Франция през 1922 г., пантурската политика на Кемал Ататюрк, която през 1920 г. води до масовото прогонване на християните от Турция, турските кланета над гърците от Смирна (Измир) през 1922 г. и накрая – споменатите половинчати опити на Обществото на народите през 1923-1925 г. за изясняване на въпроса на християните в областите с турско влияние, което фактически е по-късно потвърждение на вече извършените етнически прочиствания. В седемте тома са представени всички тези трагични събития чрез докладите на дипломатите на Светия Престол и на други представители на Църквата.

Австрийски мисионер през 1915 г.: „На следващия ден започнаха депортациите“

На 30 юни 1915 г. австрийският капуцин и мисионер в Самсун Михаел Либл пише до Апостолическия делегат за Константинопол архиепископ Анджело Мария Долчи: „Същата нощ [23 юни 1915 г.] бяха извършени масови арести. На следващия ден по всички стени можеше да се прочете заповедта, даваща на арменците пет дни, за да уредят нещата си и да се предадат в ръцете на правителството, мъже, жени, деца, болни, умиращи, свещеници и католически монахини, без изключение, за да бъдат интернирани на неизвестно място. Военен кордон възпрепятстваше каквато и да е комуникация. На следващия ден вече започнаха депортациите. Само малка част не можеше да регламентира имуществото си и трябваше да го ликвидира при катастрофални условия. За момент имаше надежда за някои облекчения за католиците, както се носеше слух от Трапезунд, но надеждата бе напразна. На 28 и 29 (последните дадени дни) започна силна мюсюлманска пропаганда, с което се промениха условията на акцията. Примерът на някои богаташи бе последван и към момента, в който пиша, стотици арменци и пет католически семейства подадоха молба за приемане в исляма. Слухове за кланета, дали верни или умело разпространявани, засилваха това движение. Жените са тези, които най-много устояват. Ваше Превъзходителство ще разбере, ако не мога да навлизам в по-големи подробности, нито да правя оценки, ако умолявам за Вашата помощ, тази на Светия Престол и на съюзните сили на Турция“.

Нунцият в Австрия: „Жените са продавани в хареми или използвани за удоволствие“

Писмо на апостолическия нунций във Виена архиепископ Рафаеле Скапинели Ди Легуиньо до държавния секретар кардинал Пиетро Гаспари: „Думата „депортация“ означава: 1) стриктно отделяне на съпрузите от техните жени, на майките от децата им; 2) заплахи и съблазни от турските емисари, с цел да принудят едните и другите да се откажат от вярата. Отстъпниците от вярата – а такива има много – веднага биват преселвани на подчертано мюсюлмански места, от които повече няма връщане; 3) търговия с жени, които според физическите им качества са продавани в харемите или са приучвани да задоволяват долните инстинкти на първенците и охраната; 4) Малките момичета са определяни за слугини в турските къщи, които имат задължението да ги възпитават като мюсюлманки. Някои от тях са стигнали до Константинопол.
[...] Оцелелите трябва да се откажат от имуществото си, къщи, земя, пари, и са принуждавани да тръгнат към вътрешността на страната, охранявани от предимно брутални жандарми, те се скитат от място на място, от равнина в равнина, без почивка, винаги в неизвестна посока. Морално сломено поради болката от преживените раздели, тялото им не е в състояние да издържи на промените на времето и лишенията, така че много от тях умират по пътя. Други биват буквално убивани. Такава е вестта за масовите убийства в Армения, във Ван и Битли; след това тази от Мардин, където е убит католическият епископ, заедно със 700 свои верни. За Ангора посоченият горе протестантски свидетел съобщава, че цялото арменско население от мъжки пол над десет години било изклано. Могат да бъдат посочени и много други примери. Следният факт, представен от двама турски свидетели, разпитани от автора на съобщението, показва варварството, на което са подложени бедните депортирани. В Ангора 150-200 депортирани арменци били затворени в една църква и охранявани с щикове, включително един католически свещеник и две монахини.“

Превод: catholic-news.bg

Още по темата за арменския геноцид в catholic-news.bg:

*Милион и половина арменци, жертви на геноцида, ще бъдат обявени за светци на 23 април
*Папата почете мъченичеството на арменския народ
*Приветствие на Светия Отец към верните от арменския обряд (пълен текст)
*Кръстният път на арменския народ
*Как Бенедикт ХV искал да спре геноцида над арменците
*Конкатедрала „Св. Йосиф“: Почит към жертвите на геноцида над арменците

Новини: Хроника

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар