Catholic-news

Фигурите на Максимилиян Колбе и Едит Щайн, мъченици от Освиенцим, канонизирани от Йоан-Павел ІІ, бяха посочени от Папа Ратцингер като примери за следване „в едно време като нашето, в което сякаш надделяват егоизмът и индивидуализмът”. Това стана по време на традиционната генерална аудиенция, провела се в сряда, 11 август, в апостолическия дворец в Кастел Гандолфо. „Ние тук – продължи Светият Отец – вероятно не сме призвани към мъченичество, но никой не е изключен от призива към святост, към едно високо ниво на съществуване, при което да поставим Христос на първо място, за да променим живота си и света”.
Светият Отец констатира, че наистина не липсват мъченици дори и в нашата епоха. „Винаги сме се учудвали – добави Папата – от спокойствието и куража да посрещат страданието и смъртта в името на Христос, възлагайки само на Него надеждата си. Трябва обаче да знаем, че Божията благодат не премахва или не изключва свободата на онзи, който приема мъченичеството: това е една свобода, която в противовес на властта и на света, бива упражнявана в един висш акт на вяра, надежда и любов, извършван от онези, които жертват собствения си живот, за да бъдат свързани по един абсолютен начин с жертвата на Исус, осъществявайки един велик акт на любов в отговор на Божията любов”.
Споменавайки заедно с мъчениците на нацисткия режим също и Св. Лаврентий, дякон, Св. Папа Понциан и Св. Иполит, свещеник, чиито празници също се падат тези дни, Светият Отец Бенедикт ХVІ се спря на мъченичеството като „форма на абсолютната любов към Бог, която се основава на смъртта на Исус, т. е. на неговата изключителна жертва, осъществена на Кръста: Христос – добави Папа Ратцингер – е страдащият Слуга, който отдаде Сам Себе Си в откуп за мнозина, както и ние всеки ден трябва да вземаме кръста си и да Го следваме по пътя на изкуплението на човечеството”. Папата-теолог напомни, че според Евангелието, „който не го прави (не носи кръста си – бел. ред.), не е достоен за вечната награда, който пази живота си, ще го загуби”. „Тази е логиката на пшеничното зърно – поясни Римският Епископ, – което умира, за да покълне и да донесе живот: Христос е божественото житно зърно, което се оставя да потъне, да бъде унищожено от смъртта, но по този начин се отваря и носи плодове в необятния свят”. „Приемайки доброволно да умрат за спасението на света, мъчениците свидетелстват за силата на дълбокото и интимно общение с Христос. Това обаче не е резултат от човешката сила, а е дар на Неговата благодат, която ни прави способни да предложим живота си на Христос и за света”. Накрая Папа Ратцингер заключи: „Нека Господ да разпали сърцата ни със същата вяра”.

По AGI