Catholic-news

Проповед от отец Мариуш Полцин OFM Cap. За VІ Пасхална неделя
Клагенфурт, май 2015 г.

Братя и сестри,
Нима може да се обича Бог сутринта, към пладне, вечер и дори по време на сън?
Ще отговоря, ползвайки примери от Евангелието.
Идва заранта. Събуждаме се. Нека имаме това съзнание, че именно Бог ни събужда, отваря очите ни и издава наредба, като на онзи парализиран човек: „Стани и ходи!” (Мт. 9, 5) Няма да можем да се преструваме, да се оправдаваме, дори и да има лошо време, да вали дъжд и кучета да вият някъде отдалече… Ние трябва да вървим нататък по пътя на нашето призвание. Ако така приемаме от Бог заранта, тогава на „добро утро” Му казваме, че Го обичаме.
Идва пладне. Нека да си спомним нареждането, което Исус дава на слугите в Кана Галилейска: „Напълнете делвите с вода…” (Ин. 2, 7) Напълването на делвите с вода е образ на тежкия, понякога непоносим труд, какъвто е например почистването на жилището, миенето на чиниите, готвенето, възпитаването на децата, работата в офиса и т. н. Всичко, което ни се струва понякога обременяващо и безнадеждно. Ако го приемаме със съзнанието, че Бог точно това от нас очаква, тогава и по пладне Му казваме, че Го обичаме. А Бог, Който превърнал водата във вино, на нашия труд – на пръв поглед безсмислен, ще придаде смисъл.
Идва вечерта! Наредбата на Исус: „Бдете и се молете…” (Мт. 26, 41) В бдението се крият и вниманието, и надеждата. Внимание – да не изпусна нещо важно за себе си, надежда – защото Бог дори при залеза на моя живот може да си послужи с мен. Ако усещам, че Бог изисква от мен усилието да бдя и да се моля, тогава казвам Му вечерта, че Го обичам.
Идва нощ. Не бива да ни е страх от идващия ден. Господ Исус казва: „Не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето…” (Мт. 6, 34) „Не бой се, само вярвай!” (Мк. 5, 36) И ако и тези думи приемаме с вяра, тогава обичаме Бог, дори когато спим.
Може да се обича Бог и сутрин, и по пладне, и по залез слънце, и дори насън. Ако обичаме Бог наистина, тогава Неговите заповеди не са вече заповеди, а радост. Радост от това, че можем да Му дадем това, което очаква от нас.
Знае ли някой от вас как е изградена известната за нас молитва „Ангел Господен”?
Всичко започнало от вечерната камбана. В древността по градовете и по селата биела вечерната камбана с цел да напомни на хората да угасят огъня и лампите, преди да си легнат, за да не станат причина за пожар.
През първата половина на XIII век францисканците измислили тази набожна идея: по време на вечерната камбана да молят молитвата „Радвай се, благодатна Марийо”. По-късно камбаните започнали да бият различно: в чест на петте рани Исусови, в чест на седемте болки на Пресветата Майка, докато най-после се установил обичаят на сутрешното звънене, по време на което започнали да молят Ангелския Поздрав. По време на войната с турците през 1456 г. папа Калист III въвел трето звънене, така наричаното „антитурско” – по пладне, тогава се молел Божият народ за загиналите в борбата срещу ислямското нашествие, а също така за да измолят при Мария Богородица спасение и помощ срещу ново ислямско нашествие. Най-после папа Пий V утвърдил окончателния вид на молитвата Ангел Господен и той бил отпечатан в Катехизиса от 1572 г. За общо измолване в цялата Католическа Църква молитвата въвел папа Бенедикт XIV през 1742 г.
Папа Йоан-Павел II в началото на неговия понтификат – на 22 октомври 1978 г., препоръча на всички верни да молят тази много стара молитва, която все ни напомня за призванието на човека да изпълнява това, което Бог иска от него, и не само да изпълнява Божията воля, но да я обича толкова, колкото и самата Божия Майка.
Амин.