Catholic-news

Името на свети Филип Нери, чието възпоменание Католическата църква отбелязва днес, се свързва с поклонничеството до седемте главни църкви в Рим, което той предприемал много пъти през годината, но особено по време на разточителния римски карнавал – като противовес на оргиите в кръчмите и по площадите, а също и за Великден. Всъщност, това поклонничество се зародило и практикувало след едикта на император Константин, но постепенно почти било забравено. Когато отново го подел, светецът вървял сам, но скоро към него се присъединил простият народ, а постепенно започнали да го придружават също благородници и висши духовници. След литургиите той канел всички заедно на пикник. Филип Нери посещавал местата, свързани със светите мъченици и тези, които били важни за Църквата. За него било важно да стигне отново до корените на християнството, тъй като по време на Реформацията било трудно да се живее като християнин. Затова нямало нищо по-добро от спомена за миналото и за изворите на християнството. Поклонението до тези седем църкви си заслужава и поради това, че с него са свързани различни индулгенции. Поклонниците вярвали, че посещението на храмовете, свързано с направена изповед, участие в Св. Литургия спасява душите от чистилището. Това поклонничество довело до оживление в религиозния живот на Рим. Многобройни сведения за него описват похода през свещения град.
Посещението на седемте църкви в Рим не е просто разходка. Поклонничество започва в базиликата „Св.Петър“, издигната над гроба на св. Петър, където обикновено се моли утринната възхвала (Laude), а след това Св. Литургия. После пътят продължава през улиците на Рим към базиликата на св. Павел, като се моли Броеницата на св. Петър. В „Св. Павел извън стените“ се служи третия час (Tertia hora) по Часослова, след което с Броеницата, спомняща главните моменти от живота на св. Павел, се поема към църквата на св. Себастиян. Тук се служи шестия час (Sexta hora) и се моли „Ангел Господен“ или „Царице небесна“ през Великденското време. След молитвата се продължава към Латеранската базилика, като по пътя се моли Св. Броеница. Обикновено петата тайна се моли при достигане на църквата „Quo vadis“ на Виа Апиа, а останалата част от пътя до целта се довършва с броеницата на мъчениците. В Латеранската базилика се моли Te Deum. Тук се казват молитви за Папата, в чест на св. Иван Кръстител и на св. Иван евангелист. Пътят продължава покрай светата стълба („Santa scala“), по която Исус се е изкачвал, за да бъде осъден, към следващата цел на поклонничеството – базиликата „Санта Кроче ин Джерусалемме“. Тъй като тази отсечка е по-кратка и времето не достига за измолване на св. Броеница, последните славни тайни от нея се молят вече с пристигането в църквата, преди да се отиде в параклиса с реликвите. Там се коленичи пред Разпятието в мълчалива молитва, след което се моли деветия час (Nona hora). Шестата църква, към която поклонниците се отправят със скръбните тайни на Св. Броеница е базиликата на св. Лаврентий (Сан Лоренцо). Там се молят Литаниите за починалите. Заради мъченическата си смърт св. Лаврентий е призоваван често за избавление от мъките в чистилището и като ходатай на душите, намиращи се в него. Последната цел от поклонничеството е базиликата Санта Мария Маджоре, на път за която се молят радостните тайни, но поради оживеното движение в този участък молитвата обикновено се казва не едновременно от цялото шествие, а на по-малки групи. В тази църква се моли вечернята (Vesper). Поклонничеството завършва с молитвата „Радвай се, Царице“ (Salve Regina).

Подбор и превод: catholic-news.bg