Catholic-news

„Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки, а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света… Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него“ (Ив 6р 51.56).
В словото си преди молитвата „Ангел Господен“ тази неделя, когато в Италия и други страни се празнува тържеството Тяло и Кръв Христови, Папа Франциск насочи вниманието си върху установяването на Светата Евхаристия според Евангелието от Марко (Мк 14,12-16.22-26):
Исус определя на хляба функция, той вече не е единствено физическа храна. Чрез хляба личността на Исус присъства в общността на верните.
Тайната вечеря представлява отправната точка на целия живот на Христос. Тя не е само предусещане на кръстната му смърт, но и обобщение на едно съществуване, пожертвано за спасението на цялото човечество. Ето защо не е достатъчно да се каже, че Исус присъства в Евхаристията. В нея по-скоро трябва да виждаме присъствието на един отдаден живот, в който трябва да участваме:
„Когато вземаме и ядем този хляб, ние се свързваме с живота на Исус и влизаме в общение с него, задължаваме се да реализираме единството между нас, да превърнем живота си в подарък, преди всичко за най-бедните.“
Тържеството Тяло и Кръв Христови отправя послание за солидарност и ни призовава да приемем поканата за обръщане и служение, любов и прошка. Подтиква ни да подражаваме в живота си на това, което празнуваме в Литургията.
Христос ни храни с превърнатите видове на хляба и виното. Той е същият, който ни среща в ежедневните събития: в бедните, в страдащите, в брата, очакващ приемането ни, в детето, което не знае нищо за Исус и спасението.
Евхаристията е „източник на любов за живота на църквата“, тя е училище за любов и солидарност. Който се храни с хляба на Христос, не може да остане развнодушен към онези, на които липсва ежедневният хляб.
След молитвата Папа Франциск припомни за апостолическото си посещение в Сараево, като „поклонник на надеждата и мира“. Той подчерта значението на процеса за помирение, който е искал да насърчи: „път на мирно съвместно съществуване между различни народи“. Този път е труден, но възможен. Папата подчерта също ролята на Църквата по този път, както и сътрудничеството между представителите на различните религии: „Бог да благослови Сараево и Босна и Херцеговина!“. След това той изтъкна значението на празника Пресвето Сърце Исусово следващия петък. На този ден се отбелязва и световният ден срещу детския труд. Папата призова международната общност да насърчава ефективното признаване на правата на детството.