Catholic-news

Каква е християнската идентичност? Този въпрос разгледа Папа Франциск вчерав проповедта си в „Санта Марта“. Позовавайки се на литургичните четива за деня, той отбеляза, че „и ние трябва да извървим в живота си дълъг път, така че тази християнска идентичност да стане силна“, за да даваме свидетелство. Става въпрос за един път, който може да бъде определен като път „от неяснотата към истинската идентичност“:
„Вярно е, тук е грехът, а грехът ни кара да падаме, но ние трябва да намираме силата на Господ, за да се изправяме пак и да продължаваме с нашата идентичност. Бих казал, че грехът е част от нашата идентичност: ние сме грешници, но грешници с вяра в Исус Христос. И това не е просто вяра, защото ще знаем нещо. Не. Това е вяра, която е дар от Бога и е дошла в нас от Бога. Самият Бог е този, който ни укрепва в Христос. Той ни помаза, той ни сложи печата, той ни даде първия дял, залога на Духа в сърцата ни. Бог е този, който ни прави този подарък за идентичността.“
Християнската идентичност е нещо красиво, „което се вижда от свидетелството. Затова Исус говори за свидетелството като за език на нашата християнска идентичност“. Това важи и тогава, когато тя е изложена на изкушение, защото ние сме грешници. Изкушения се явяват постоянно и иднетичността може да бъде отслабена и да се загуби. Папата предупреди за два опасни пътя:
„Първият е този да се премине от свидетелство към идеи, да се разводни свидетелството. `Ами да, аз съм християнин. Християнството е хубава идея. Моля се на Бог`. И така напускаме конкретния Христос – защото християнската идентичност е нещо конкретно, четем го в Блаженствата; тази конкретност я има и в Матей 25… Християнската идентичност е скандал. Изкушение е да казваме: `Не, не, няма скандал тук`.“
Кръстът е скандал. Ето защо има хора, които „търсят Бога с тази християнска, малко ефирна духовност, модерните гностици“. След това има такива, които посотянно имат нужда от нещо ново в тяхната християнска идентичност, при което забравят, че са избрани като помазани и „имат гаранцията на Светия Дух“. Те се опитват да намерят това: „Къде са ясновидците, които днес ни казаха нещо за писмото, което Божията Майка ще ни изпрати в четири часа след обяд?` Например това, нали. И те живеят от него. Това не е християнска идентичност. Последната дума на Бог е `Исус` и нищо повече!“
Друг начин на отстъпление от християнската идентичност е в действителността:
„Да се разширява толкова много съзнанието, че всичко се побира вътре. `Да, ние сме християни, но…`. Не само в морален смисъл, а и в човешки. Действителността е човешка. И така солта загубва вкуса си (Евангелието за днес: Мт 5, 13-16). Виждаме християнски общности, и от християни, които се наричат християни, но не са в състояние или не искат да дават свидетелство за Исус. И по този начин идентичността отстъпва и се загубва, това е светският номинализъм, който виждаме всеки ден. В историята на спасението Бог ни е водил с търпението на баща от неяснотата към сигурността, към конкретността на въплъщението и спасителната смърт на своя Син. Това е нашата идентичност.“
Свети Павел се хвалел в Исус, „който от послушание станал човек и умрял. Това е иднетичността и в това е свидетелството“.