Catholic-news

Проповед на отец Збигниев Тенча OFM Cap за тържеството на Възнесение на Дева Мария

ВЗЕМАНЕ В НЕБЕТО НА ДЕВА МАРИЯ

Тържеството Вземане в небето на Дева Мария е празник на нашата надежда. Ние почитаме Мария като тази измежду нас, която вече е достигнала целта на земното ни пътуване. Тя заедно с тялото и душата бе взета в небето. Мария, момичето, живеещо в един малък град, стана представителката на всички онези, които с тъга очакват своето преображение. Това, което е тленно, да се преобрази в нетление и това, което е смъртно – в безсмъртие. Отците на Църквата са сравнявали Мария с луната. Както луната получава своята светлина от слънцето, така и Мария свети с блясъка на своя син Исус.
В книгата на Откровението е показана жена, облечена в слънце и луната е под краката й. Има венец от дванайсет звезди и вика от родилни болки. Това е общността на всички вярващи, които с тъга очакват славното идване на Сина Божи, Царя на царете.
Мария като представителка на нас, хората, които имаме Божи боязън, действително роди Спасителя. Нейната утроба стана мястото, където се въплътиха тъгата и вярата на Божиите чеда. Нейното тяло и душа бяха изцяло готови да позволят да се развива в нея Божият Живот, Словото на Отца.
Мария, която някога осигури в утробата си прибежище за Сина Божи, никога не бе изоставена от Него. Исусовата любов към Неговата земна майка се изрази и чрез това, че винаги ще бъдат заедно. Исус показа на всички творения коя е тя, наречена от Архангела „благодатна, благословена”… Нека да бъде известно, че Девицата от Назарет, Майка на Божия Син още от началото е била в плановете на Светата Троица. С въплъщението Исус показа, че тя е била първото, замислено от Бога създание, на което принадлежи пълното щастие в Небето. Затова Мария е пример за всички нас, вярващи в нейния Син. Нейната царствена закрила и майчина грижа обгръщат всеки от нас.
Мария, млада, скромна жена при срещата с Елисавета в своя химн на любовта, изразен чрез думите: “Величае душата ми Господа…”, каза едно необикновено, но важно изречение. Това изречение, съпоставено с нейното голямо смирение, учудва всички: “Ще ме обожават всички народи…” Значи още от първите дни след зачатието на Сина Божи тя е знаела, че ще я почитат всички творения. В нашите представи за смирение такъв израз би бил приет като проява на горделивост и високомерие. Но истинското смирение е възлюбването и послушанието на истината. Мария в името на истината предизвести своето възвисяване.
Когато днес се вглеждаме в личността на Мария, се пораждат в нас въпроси:
Какво да правим ние, за да имаме по примера на Девицата от Назарет участие в пълнотата на Божието Царство?
Как да приближим този ден, в който всички ние някога ще бъдем взети на облаци и ще се уподобим на Христа, Сина Божи?
Трябва да следваме примера на Мария. Тогава Исус, нейния Син и наш Господ, ще направи жилище у нас. Трябва често да се замисляме върху Евангелието, върху думите на живота. И както Мария, да ги помним, да ги носим в сърцето си. За да може Исус постепенно да се формира в нас, да побеждава. Което е болно, да изцерява; което е мръсно, да очиства; което е слабо, да укрепва. Нужно ни е да се храним с Тялото Христово, с тази душевна храна. За да придобием сили да се борим с изкушенията на сатаната и да запазим бдителност в нелекото ни всекидневие.
Отците на Църквата ни призовават да гледаме Мария като несравнимо красива икона на Църквата. Въпреки че нейният земен живот не е бил никак лесен. Животът й, потопен в тайната на въплъщението на Божия Син, е образец за нашето странстване тук, на земята. Нейното присъствие под кръста на Сина й ни позволява да открием болезнени тайни на Църквата. На Църквата, която във всяко поколение се среща с преследвания и гледа изтичащата кръв на мъчениците.
Марииното присъствие в Горницата по време на Слизането на Светия Дух открива тайната на трудното равновесие, което Църквата трябва да пази в молитвите и в дейността си. Славното Вземане на Дева Мария на небето показва тайната на прославената Църква, която върви с надежда към Бога по земните си пътеки. Такъв един поглед е едновременно среща с Мария и с тайната на Църквата. По този начин притежава не само индивидуално измерение, но и обществено.
Във времето на безотговорно отношение към човешкото тяло, особено към това на жените, тайната на Вземането на Дева Мария на небето ни говори за свръхестественото предназначение на човешкото тяло. Бог ни го е дал, за да стане инструмент за нашето осветяване и някога в небето ще бъдем с друго – подобно на тялото на Христа Възкръсналия.