Catholic-news

Проповед на о. Мариуш Полцин OFM Cap.

Братя и сестри,

Един празник, но две християнски традиции. На Изток и в Италия това е Успение Богородично, но в други християнски страни празнуваме Тържественото вземане на Пресветата Божия Майка от земята на Небето.
Божията Майка по време на земния й живот е била изцяло отворена за Бог, можем да кажем с Бог е била изпълнена. Дори Тялото, което се е заченало в Нея, е служило на светостта. Нямало е в Нея нищо, което би могло да подлежи на тленност, на унищожение, което би могло да се превърне в прах и пепел.
Ние хората, докоснати от последствието на първоначалния грях, но покръстени, познаващи пътя на спасението, който ни е бил показан, живеем сякаш след едно тежко заболяване, след греха на първите родители.
Дори ако успяваме да се обединяваме с Бог, все съществува в нас едно кътче, където май повече обичаме себе си, едно дворче, където завиждаме на някого за нещо, някого или нещо не обичаме. Все съществува в нас нещо, което би трябвало да се пръсне като прах. Все има нещо, което трябва да изгние в гроба, което трябва да бъде погребано, преди да се осъществи нашата среща с Бог.
Ако погледнем на умиращите с очите на вярата, ще забележим не само това, че те се сражават в борбата за живота, но ще отбележим и онова, че те се борят с нещо, което в техният живот не е било Божие. Някога един от богословите нарекъл смъртта осмо тайнство, правейки връзка със седемте тайнства в Католическата Църква – като видим знак на невидимата благодат.
Умиращите имат благодатта да се очистват преди да настъпи тяхната среща с Бог, дори чрез страданието. Леката смърт също може да бъде трудна.
Божията Майка е нямало от какво да се очиства. Тя е била и е най-чистата, пречиста. За Нея не е била нужна смъртта. Невероятна история! На земята е живял някой такъв, който не е умрял, а се намира на Небето!
Амин.