Catholic-news

Публикуваме пълния текст на размишлението на Папа Франциск, произнесено от него преди молитвата „Ангел Господен“, състояла се във Ватикана в събота, 15 август, тържеството Успение Богородично.

„Скъпи братя и сестри, добър ден, и честит празник на Дева Мария!
Днес Църквата отбелязва един от най-важните празници, посветени на блажена Дева Мария – празника на нейното отнасяне в Небето. В края на своя земен живот Христовата Майка е отнесена с душа и тяло в Небето, т.е. в славата на вечния живот, в пълното общение с Бог.
Днешният евангелски откъс (Лука 1, 39-56) ни представя Мария, която, веднага след като е заченала Исус под действието на Светия Дух, се отправя към своята възрастна родственица Елисавета, която също по чуден начин била в очакване на дете. По време на тази среща, изпълнена със Светия Дух, Мария изразява своята радост с химна „Magnificat“ („Величае“ – бел. пр.), защото напълно осъзнавала значението на „великото нещо“, случващо се в живота и: чрез нея се изпълнява очакването на нейния народ.
Евангелието обаче ни разкрива и в какво се състои истинската причина за величието на Мария и за нейното блаженство – причината за това е вярата. Всъщност Елисавета я поздравява с думите: „Блажена, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното и от Господ“ (Лк 1, 45). Вярата е сърцевината на цялата история на Мария; тя е повярвалата, тя е великата вярваща. Тя знае – и говори за това – че в историята преобладават насилието на тираните, горделивостта на богатите, арогантността на надменните. Въпреки това Мария вярва и провъзгласява, че Бог не оставя сами Своите деца, смирените и бедните, но им помага милосърдно и грижливо, сваляйки силните от техните престоли, разсейвайки надменните мисли на сърцата им. Ето я вярата на нашата Майка, това е вярата на Мария!
Химнът на Божията Майка ни дава възможност да разберем окончателния смисъл на историята на Мария: ако милосърдието на Господ е моторът на историята, то нямаше как „да познае тление в гроба онази, в която се въплъти Господарят на живота“ (Предисловие за тържеството Успение Богородично). Всичко това засяга не само Мария. „Великото нещо“, извършено от Всемогъщия в нея, дълбоко засяга и нас, говори ни за нашия жизнен път, напомня ни за крайната ни цел – дома на Отца. Нашия живот, видян в светлината на отнесената в Небето Мария, не е някакво безсмислено пътуване към нищото, а поклонничество, което, с всички свои недостатъци и страдания, има точна цел – дома на нашия Небесен Отец, Който ни очаква с любов. Колко хубаво е да знаем, че имаме един Отец, Който ни очаква с любов, а също и че нашата Майка Мария също е там и ни очаква с любов.
В същото време, докато преминава живота ни, Бог открива «на Своя народ, поклонник на земята, знак на утеха и твърда надежда» (пак там). Този знак има лице, този знак има име: светлото лице на Майката на Господ, благословеното име на Мария, пълна с благодат, защото повярва в словото Господне: великата вярваща! Като членове на Църквата ние сме предназначени да споделим славата на нашата Майка, защото, благодарение на Бог, и ние вярваме в кръстната жертва на Христос, и чрез Кръщението сме въвлечени в същата тази тайна на спасението.
Нека днес всички заедно се помолим на Мария, та по време на пътуването ни на тази земя та да отправи към нас своя милосърден поглед, да осветява пътя ни, да ни показва целта и след това изгнание да ни покаже Исус, благословения плод на нейната утроба. Нека заедно кажем: „О, преблага, о, милостива, о, сладка Дево Марийо!“.

Превод: © www.catholic-news.bg