Catholic-news

Публикуваме пълния текст на размишлението на Папа Франциск, произнесено от него преди неделната молитва „Ангел Господен“, състояла се на 16 август 2015 г., неделя, но площад „Св. Петър“.

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
През тези недели литургията, чрез Евангелието от Иван, ни предлага речта на Исус за Хляба на живота, Който е самият Той и който е също и тайнството Евхаристия. Днешният откъс (Ив 6, 51-58) съдържа последната част от тази реч и ни съобщава, че някои от слушателите били скандализирани, защото Исус казал: „Който яде моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден“ (Ив 6, 54). Удивлението на публиката е разбираемо: всъщност Исус използва стил, типичен за пророците, за да предизвика в хората – а също и в нас – въпроси, а в крайна сметка – да подбуди и решение. Първо, въпросите: какво означава „да ядеш плътта и да пише кръвта“ на Исус?; това само образ ли е, начин на изразяване, символ, или сочи към нещо реално? За да отговорим, трябва да почувстваме какво се случва в сърцето на Исус, докато Той разчупва хлябовете на гладното множество. Знаейки, че трябва да умре на кръста за нас, Исус се отъждествява с този разчупен и споделен хляб, и за Него той става „знак“ на Жертвата, която Го очаква. Този процес достига кулминационната си точка по време на Тайната вечеря, където хлябът и виното действително стават Неговото Тяло и Неговата Кръв. Това е Евхаристията, която Исус ни оставя с една много ясна цел: да можем да станем едно цяло с Него. В действителност Той казва: „Който яде Моята плът и пие Моята Кръв, остава в Мен и Аз в него“ (ст. 56). „Оставането“: Исус в нас и ние в Исус. Причастяването е едно своеобразно асимилиране: ядейки Него, ние ставаме като Него. Това обаче изисква нашето „да“, нашата привързаност във вярата.
Понякога по отношение на светата литургия може да се чуе възражение от типа: „Но защо ми е нужна литургията? Аз ходя на църква, когато чувствам нужда. По-добре се моля сам“. Евхаристията обаче не е някаква частна молитва или красив духовен опит, тя не е някакъв прост спомен за онова, което Исус е направил по време на Тайната вечеря. За да разберем по-добре, ние казваме, че Евхаристията е възпоменание, т.е. жест, който актуализира и прави присъстващо събитието на смъртта и възкресението на Исус: хлябът е действително Неговото Тяло, дарено на нас; виното е действителност Неговата Кръв, пролята за нас.
Евхаристията е самият Исус, Който изцяло ни дарява самия Себе Си. Ако се храним с Него и ако пребиваваме в Него чрез евхаристичното причастяване, ако го правим с вяра, това преобразява живота си, преобразява го в дар на Бог и братята. Да се храним от този „Хляб на живота“, означава да влезем в съзвучие със сърцето на Христос, да направим наши Неговите решения, Неговите помисли, Неговото поведение. Това означава да влезем в динамиката на любовта и да станем хора на мира, хора на прошката, на помирението, на солидарното споделяне. Същите онези неща, които правеше Исус.
Исус завършва Своята реч с тези думи: „Който яде този хляб, ще живее вечно“ (Ив 6, 58). Да, животът в реално общение с Исус, ни позволява още на тази земя да преминем от смъртта към живота. Небето започва именно в това единение с Исус.
А в Небето ни очаква Мария, нашата Майка – вчера чествахме тази тайна. Нека тя ни изпроси благодатта винаги с вяра да се храним с Исус, Хляба на живота“.

Превод от италиански: © www.catholic-news.bg