Catholic-news

Проповед от о. Мариуш Полцин OFM Cap.

Братя и сестри,

„Духът е, Който животвори” – написа св. Йоан ( J 6,63).
Защо толкова ни е трудно да се споразумеем с хората по темата за Божиите тайни – не само с онези невярващите, но и с другите, които вярват, но само повърхностно?
Ако в това, което ни се случва, виждаме само радостта или тъгата – означава, че се държим още здраво за онова, което е земно, тленно, отминаващо.
Да живееш с Духа, Който дава живота – това означава, че си вече забелязал, че Бог ни води и чрез радостите, и чрез това, от което ни е заболяло.
Да живееш с Духа, Който животвори – значи да си отворен за Божията тайна, да се дадеш, да позволиш да те води Духът Божи – означава да виждаш по-далече и по-дълбоко. Само човешко умуване и разсъждаване в случая е безполезно и безпомощно.
Ние бдим до Исус, въпреки че Той невинаги ни изслушва; може би изслушва, но не по нашему, не така, както на нас ни е удобно. Искаме да бъдем добри – и не сме. Искаме да бъдем търпеливи – и избухваме от нетърпение. Изграждаме нашата вила (хижа) на светостта, която понякога се срутва…
Любовта, скъпи братя и сестри, се нуждае повече от вяра, отколкото от знание. Днес сред наводнението от човешки думи, крехки, преминаващи – думите на Исус Христос са живи! Исусе, уповавам се на Теб!
Амин.