Catholic-news

Проповед на о. Мариуш Полцин OFM Cap. за ХХІІ обикновена неделя

Братя и сестри,

„Нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека.” (Mk 7,15)
Какво е вътрешна чистота? Това не е само спазване на заповедта да бъдем чисти. Вътрешната чистота е избягване на всякакъв грях, също и на горделивостта.
Изказаната дума може не само да съблазни, но и да нарани, а дори и да убие. С една дума човекът е способен да отнеме доброто самочувствие и да убие надеждата.
Свещеното Писание е гласът на Бог. Умеем ли Божиите думи да приложим в живота ни?
Човекът може да стане като Йона, който не поиска да поеме тежестта на личното му призвание, избяга и попадна в мрака… Същият човек може да бъде като Давид, който не се уплаши от великана, защото си спомни за притежаваната от него лична тайна. Нека и ние да си припомняме в трудните моменти на живота ни, че имаме Светото Кръщение, че нас ни е помазал Господ Исус. Ние също можем да се сражаваме с най-голямото зло, засегнало ни внезапно.
Случва ни се да бъдем понякога като една от безразсъдните девици, които не се погрижиха за светилниците си, пренебрегвайки това, което е най-важното. Ние сме като онзи блуден син, който се отдалечи от баща си – заблудената овца, която търси Господ Исус.
Когато отваряме Библията, нека да потърсим също и себе си в Евангелието – изсред фарисеите, сред безразсъдните девици, сред плачещите невести по пътя, по който вървял Исус към Голгота и кръстната Му смърт.
Амин.