Catholic-news

Проповед от о. Мариуш Полцин OFM Cap. за ХХІІІ обикновена неделя

Братя и сестри,

„Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му; и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата, сиреч, отвори се.” (Mk 7,33-34)
Забелязваме, че Господ Исус първо възвръща на глухонемия слуха, а след това и говора. Би могъл да постъпи обратно. Но Исус поискал глухите първо Него да чуят и да Го изслушат, а след това да разкажат за това, което са чули.
Ние често само говорим на Исус, а не искаме да чуем какво Той иска да ни каже.
Освен многото чудеса в нашия живот има още едно чудо на Божията благодат: ние чуваме и говорим. Даваме ли си сметка колко голямо чудо е това, че имаме възможността да чуваме пеенето, гласовете, дъжда, и можем да говорим на много други хора и на един човек – индивидуално, и на самото сърце? Бог ни е опазил от това да изпитаме тишината, в която са потънали глухонемите.
Опасявам се все пак, че съществува духовна глухота и недъг. Езикът може да говори, ушите могат да чуват, но душата може да не чува и да е онемяла. Затваря се тогава в нас едно капаче и ни е трудно да го отворим пак. Тези, които са станали неми и глухи духовно, изхвърчат извън приятелството, извън любовта, извън жертвоготовността. Летят към самоунищожение, към дълбините на най-лошия ад, най-лошия, защото е студен! Където няма място за топлината на любящото сърце.
Често се случва, че сме доста способни да говорим пред другите и да надговаряме другите, но успяваме да издигаме в себе си преграда, опазваща лицемерно греха на предубедеността и някакво притеснение, което дори не умеем да формулираме.
Амин.