Catholic-news

От литургичния календар: 12 септември – Име Мариино (Мириам)

Братя и сестри,

Към Господ Исус се обръщаме по име.
„Исусе, Сине Давидов, смили се над мене!” – викал слепецът от Йерихон. Самият Исус се обръщал към Апостолите и приятелите си по име: „Симоне, обичаш ли Ме?…”, „Закхей, слез от дървото…”, „Лазаре, излез навън…”, „Марто, Марто, грижиш се и притесняваш за много неща…”. По име проговорил и към Мария Магдалена в градината на Възкресението. Но никога не се обърнал по име към Пресветата Майка (поне Евангелието не го отбелязва). „Невесто, още не е дошъл часът Ми…”, „Невесто, ето сина Ти…”. Все пак Пресветата Майка в Евангелието не е без име, само че никой не се обръщал към Нея по име.
Също Архангел Гавраил, известявайки Благата Вест на Пресветата Дева от Назарет, не я нарекъл по име. Св. Лука Евангелист написал само думите: „Радвай се, благодатна (!), Господ е с Тебе…”
В най-старите литургични текстове, в текстовете на св. Яков, на св. Йоан от Дамаск, изсред антифоните на Григорий Велики също не се отбелязва името на Мария. Едва папа Пий V, реформатор на литургията, установявайки текста на днешното тържество, добавил името на Пресветата Майка – Мария.
Архангел Гавраил предизвестявал Новия Завет, но бил ангел на Стария Завет. Познаваме негов диалог с пророк Данаил. Знаем, че човек от Стария Завет – заради голямото почитание към Господ Бог – не изказвал пресветите имена. Никой вярващ евреин не посмявал да каже думата „Бог”. За израилтяните Божието име било най-голямата и свята тайна на Бог, ядрото на Божието призвание. Най-вероятно Архангел Гавраил не изрекъл името на Мария заради почитта и уважението към Майката на Бог.
Отците на Църквата са се опитвали да намерят значението на това име, което превеждали като: Морска Звезда, Просветена Госпожа, Госпожата Обичаща Бог, Госпожа Съвършена, Госпожа Достойна (в зависимост от превода понякога е девица или невеста, но всъщност става дума за Господарка, Госпожа със земен и Небесен авторитет).
Литанията към Божията Майка, която се пее особено през месец май, наричаме Лоретанска. Тази молитва има интересна история. По стените на малката църква в Лорето верните изписвали различни имена, назовавания за Пресветата Майка, такива, с които те самите я наричали: Звезда Утринна, Изцерение на болните, Огледало на справедливостта…
По-късната версия на литанията е един сборник на тези имена.
В историята на Църквата, сигурно заради изключително трудните условия за националната екзистенция, поляците са първият из всички християнски народи, който е посмял да призовава помощта на Божията Майка с името й – Мария. След Виенската победа през 1683 г. полският крал Ян III Собиески помолил Светия Отец 12 септември – като спомен за победата над Османската империя (след което великата и мощна Турция вече не се повдигнала и престанала да застрашава християнска Европа) – да бъде отбелязан литургически в Църквата като празник на Пресветото Име на Мария. Някога тържествено празнуван от австрийците, германците и поляците.
Има в цялата история и голям епизод от българската история и съдбата на католиците в България, но мисля да го разкажа при друг случай.
Интересно е също това, че поляците са провъзгласили Богородицата за Царица на Полша по-късно от французите и австрийците, но още в най-старите хроники използвали името на Богородица – Мария.
Ние знаем от Евангелието, че самият Бог Отец, Който е на Небесата, даде име на Своя Син. Ангелът известил за това на св. Йосиф.
Кой дал името на Пресветата Майка? Евангелието казва, че когато ангелът известявал посланието на Нея, „името на девицата беше Мария…” (в българската Библия – Мариям). Така я нарекли по-рано нейните родители, Йоаким и Анна. Не Бог, не ангел, а хората.
Какво било това име? В Стария Завет били известни велики исторически имена на жените в Израил. Сара – съпругата на Авраам, Рахел – жената на Яков, майката на Вениамин, Ана – пророчицата, очакваща утехата Израилева. Йоаким и Анна обаче дали на своята дъщеря много обикновено име, което в Израил не се отличавало с нищо особено.
Изумяващото е, че Непорочната, дарена с най-голямата Божия благодат, била наречена от хората с обикновено за онези времена име. Нали била Тя чудо на самия Бог.
Това, което било толкова обикновено, Бог направил да стане нещо изключително. Рабинята Господна, наименувана с едно от най-популярните и едновременно невпечатляващи за онези времена имена, Бог направил Царица на Небето и на земята.
Амин.

о. Мариуш Полцин OFM Cap.