Кръстът трябва да се изстрада докрай
Братя и сестри,
„За кого Ме мислят човеците…” ( Mk 8,27)
Ако Господ Исус би бил само Бог, тогава би бил поглъщащ ни библейски огън и би ни изгорил на прах; ако би бил пък само човек, би бил тогава подобно на нас безпомощен срещу страданието, самотата и смъртта. Не би могъл да ни даде онази надежда, която ни даде, казвайки, че ще ни приготви мястото.
„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!” (Mk 8,34)
Снели от кръста умряло Христовото тяло… Понякога искаме да избягаме от кръста, понякога пък – да се убиваме върху кръста. Самоубийците са се убили върху собствения си кръст. А вместо това трябва да се изстрада докрай, докрай – на кръста, и да се изпълни делото, което Бог ни е завещал и поверил да свършим, така да снемат тялото ни от кръста други – чужди ръце.
Исусовият кръст. Колко ли кръстове се съдържат в този единствен кръст!
Кръстът на несправедливото осъждане, кръстът на раните, кръстът на страшния час, кръстът на самотата, кръстът на човешката неблагодарност…
Целуваме и почитаме реликвите на Христовия кръст, тази малка дървена клечица. Може би в тази малка клечка е нашето страдание, нашият последен кръст, който в момента носим?
Трябва да бъде обикнато от нас и страданието, което носим заедно с Господ Исус.
Амин.
о. Мариуш Полцин OFM Cap.
Новини: Проповеди












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар