Catholic-news

Блажени отец Георг Хефнер (19 октомври 1900 – 20 август 1942), кармелит-терциар от 1920 г. и свещеник от 1924 г., се отнасял с голяма сериозност към пастирските си задължения. От ноември 1934 г. бил назначен за енорийски свещеник на Обершварцах. Епископът отбелязал при едно свое посещение в енорията плодовете на тази усърдна работа: децата имали солидни познания за вярата, а Св. Причастие приемали около 700 верни. Не оставало незабелязано и това, че той отхвърлял националсоциалистическите идеи. Отец Хефнер отказвал да използва хитлеристкия поздрав и публично критикувал нацистките своеволия в града. През 1941 г., когато преследването на духовниците се изострило, му било забранено да преподава вероучение в училище и бил викан на разпити в полицията. Но непосредствената причина за действията на Гистапо срещу него била следната: През август 1941 г. член на национал-социалистическата партия от града, който бил на смъртно легло, поискал да получи последните тайнства и да бъде погребан като християнин, въпреки че бил напуснал Църквата. Той бил разведен и имал сключен втори граждански брак. Отец Хефнер му обяснил, че за да бъде приет отново в Църквата, трябва да признае втория си брак за невалиден пред Бог и пред съвестта си. По своя викарий, д-р Ханс Хаун, той му изпратил декларация с това съдържание, която трябвало да подпише. Болният изпълнил изискването. Следващата неделя о. Хефнер известил за случилото се своята енория, за да съобщи за завръщането на този човек в Църквата и причината да бъде погребан като християнин. Друг национал-социалист го наклеветил в полицията и през октомври същата година отец Хефнер бил арестуван. В протокола той обоснова поведението си с думите: „За мен бе важно, че покойният се помири с Църквата и бе погребан в нея.“ А за публичното оповестяване на връщането на покойния в Църквата той отговаря: „Аз извърших само задължението си като свещеник и щях да бъда критикуван от духовните ми началници, ако бях постъпил по друг начин.“ От затвора във Вюрцбург, където бил държан до 11 декември 1941 г., написал на родителите си: „Господ Бог е този, който определя, че трябва да продължа по Кръстния път… Не бива да проклинаме никого, на никого не бива да се сърдим, нека бъдем добри с всички.“ Без всякаква съдебна заповед, на 12 декември бил откаран в концлагера Дахау, където починал мъчително на 20 август 1942 г., вследствие глада и нечовешките условия. През 2009 г. Папа Бенедикт ХVІ подписва декрет, с който признава мъченичеството на отец Георг Хефнер. На 15 май 2011 г. той е провъзгласен за блажен в катедралата в родния си град, Вюрцбург.
Папа Бенедикт ХVІ го определя като „свещеник и мъченик, който с усърдие и мъдрост даваше свидетелство за Евангелието, чиято истина провъзгласяваше без колебание на тези, които бяха поверени на пастирската му грижа“.

Още по темата:

Св. Иван Кръстител
Св. Джон Фишър и св. Томас Мор
Бл. отец Ото Нойрурер

(Следва)