Catholic-news

„И ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне. Но те не разбираха тия думи и се бояха да Го попитат.” (Mk 9,31-32)
Ние сме християни. Вървим заедно с Исус. Когато обаче започваме да говорим за страданието, за кръста, мислим, че това нас не ни засяга и изведнъж имаме толкова много други спешни неща за уреждане…
„И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече: който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил.” (Mk 9,36-37)
Сред всичките религии само в християнството детето играе толкова велика роля. Нито Буда, нито Мохамед, нито Конфуций са се интересували от темата за детето. Само Исус. Поставил посред учениците това същество, което в тогавашния свят било без каквито и да е права, и казал да се учат от него на откровеност в отношенията, но преди всичко да се учат от него на упование.
Гениалното в едно дете е това, че безпомощно и непохватно, то се уповава на своя баща.
Всеки един от нас – като Божие дете – трябва да се уповава на Бог Отец.
Исус е станал човек, за да стане Божие дете. Приел е злото докрай. Отишъл си оттук като дете.
Извадихме голям късмет с велика вяра! А загубата на вярата е едновременно и загуба на правото да сме Божии деца!
Амин.

о. Мариуш Полцин OFM Cap.