Catholic-news

Папа Франциск отслужи първата си Св. Литургия в Куба пред около 500 000 верни, на площада на революцията в Хавана. На същото място са служили Литургии Папа Йоан Павел ІІ през 1998 г. и Папа Бенедикт ХVІ през 2012 г.
В проповедта си Папата си спрея на днешното Евангерие (Мк 9,30-37). Както учениците, и между нас е възможно да се дискутира въпросът за това „кой е по-голям“:
„Исус не се страхува от въпросите на хората; той не се страхува нито от човечеството, нито от различните му търсения. Напротив, той познава `скривалището` на човешкото сърце и като добър педагог е готов винаги да ни придружава. В съответствие с природата си той приема търсенията ни, стремежите ни и им дава нов хоризонт. В съответствие с природата си той може да даде отговор, който е способен да постави ново предизвикателство, като променя из основи `очакваните отговори` или привидно установеното. В съответствие с природата си Исус винаги посочва логиката на любовта. Логика, която трябва да се живее от всички, защото тя е за всички.
Далеч от всякаква елитарност, Исусовият хоризонт ообхваща не само малцина привилегировани, които са способни да достигнат до жадуваното знание или до различни нива на духовността. Исусовият хоризонт винаги е на разположение за ежедневния живот, дори тук на `нашия остров`, предложение, което винаги придава на ежедневието вкуса на вечността.“
Големият парадокс на Исус: „Учениците обсъждат кой ще заеме най-важното място, кой ще бъде избран като привилегирован, кой ще бъде освободен от обичайното право, от общото правило, за да се разграничи в търсене на превъзходство от другите. Който се изкачи по-бързо, за да заеме постовете, които ще донесат някои предимства.
Исус обърква логиката им, като им казва просто, че същинският живот се живее с конкретен ангажимент към ближния.“
„Всички ние сме поканени въз основа на християнското призвание за служение, което е полезно и към това да си помагаме взаимно, да не се поддаваме на изкушенията за „служение, което служи на себе си“. Всички ние сме поканени и насърчени от Исус да се грижим вазимно едни за други. И то, без да поглеждаме настрани, за да видим какво прави или не прави съседът. Исус ни казва: „Който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга „(Мк 9,35). Той не казва: Ако съседът ти иска да е пръв, той трябва да служи. Трябва да се пазим от съдещия поглед и да вярваме на възгледа, който преобразява, към който Исус ни призовава.
Нагласата да се грижим едни за други от любов не се изразява в раболепие и покорство, а напротив, поставя в центъра на въпроса другите и брата. Служението винаги гледа лицето на брата или сестрата, докосва тялото му, усеща близостта му, а в някои случаи дори `страданието` и се опитва да го насърчава. Ето защо служението никога не е идеологическо, защото човек не служи на идеи, той служи на хората“.