Catholic-news

Братя и сестри,
Изповядваме във Веруюто: Вярвам в Католическа, тоест Вселенска, Църква…
Вярваме, че в Църквата светият е Бог – Бог, Който стана човек, за да се приближи до хората. В Църквата идваме, за да отдадем чест на Бог, за да Го молим за нещо, за да се разплачем пред Него. Понякога някои идват, за да разгледат прекрасните стъклописи или в някоя старинна църква – интересен тавански свод…
Преди доста години в Краков в катедралата идвали понякога студентите по изобразителните изкуства, за да видят как сяда на трона кардинал Сапиеха, понеже кардиналът бил от аристократичен произход и притежавал титлата „принц”, и освен изключителни таланти имал много естествен начин на поведение, интересен за подражаване от младите тогава хора.
Обаче искам да кажа, че в църквата като сграда и в Църквата като общност на християните става дума на първо място за Бог!
Кои в Църквата са верните, общността на верните? – Грешници.
Вярваме в святата Църква на грешниците, защото всички са грешни, също и светците. Св. Августин плачел над собствения му живот, заради многото извършени от него грехове. Тома неверният – после светец, съжалявал, че поискал да докосне Бог с пръстите си. Св. Тереза от Лизио все имала трудност да моли Светата Броеница.
Евангелието е невероятно вярно, никого не украсява. Св. Петър казвал, че никога няма да се отрече – а се отрекъл. Св. Павел, по-рано Савел – преследвал Църквата.
Църквата е общност от грешни хора, но стремящи се към светостта, вгледани в светостта на Църквата, каквато е самият Господ Исус.
Неведнъж се чуват нападки срещу хората на Църквата, срещу епископите и свещениците, а всичко е толкова елементарно, простичко. Ние сме общност от хора, които искат да бъдат, да станат по-добри и се борят сами срещу своите недостатъци. Вълнуващо е да сме в общността на Църквата, където много от нас са слаби и грешни хора, но в тази общност да не останем грешни.
Вярвам в светата Църква на грешните. Църква, която освещава грешните. Църква, която променя и усъвършенства несъвършеното.
Някой е казал, че в последните години Църквата е станала много „слаба” и все повече губи авторитет. Нима? Нима не се срути пред очите на днешната Църква ужасният комунизъм, който уж бе смятан за новата ера на света, за нещо повече от религия. Тогава толкова ли е слаба, немощна нашата Църква? А се оказа все пак по-силна от такова страшно и кръвожадно чудовище!
Често изпадаме в тъга. Сравняваме Църквата и нейното величие с броя на хората по време на службите. Исус е казал: „Не се бой, малко стадо…” Църквата всъщност винаги е била малко стадо. Нали в началото хората, живеещи според Евангелието, са били една шепа – а след това са променили света.
Амин.

о. Мариуш Полцин OFM Cap.