Catholic-news

(Продължение)

Свети Никола от Флюе и Доротея

Св. Клаус от Флюе (1417-1487) и съпругата му Доротея имали десет деца. Когато най-големият син навършил пълнолетие и бил в състояние да издържа семейството, брат Клаус, както бил наричан от съвременниците си, със съгласието на жена си Доротея напуснал дома им и заживял като отшелник в молитва и покаяние. Облечен в дреха на отшелник, ушита от жена му, в ръката постоянно с броеница, направена от конец, на който били нанизани 50 камъчета, той размишлявал най-вече за мъките и мъченичеството на Христос. В продължение на 19 години не приемал никаква друга храна освен Св. Причастие. Жаждата си утолявал с водите на един извор. Никола от Флюе е обявен за блажен от Папа Инокентий Х през 1669 г. и за светец от Папа Пий ХІІ през 1947 г. По време на апостолическото си посещение си във Флюе през 1985 г. Папа Йоан Павел ІІ почита Доротея с думите: „В едно изстрадано решение тя дава свобода на мъжа си. С право в очите на мнозина тя носи заедно с брат Клаус героичното свидетелство за живота.“ В молитвата си на гроба на брат Клаус в Закселн той казва: „Господи мой и Боже мой… Нека с брат Клаус и неговата, като светица, жена Доротея все повече да разбираме, че истинското помирение и трайният мир идват само от Теб.“

Блажени Зели и Луи Мартен

Мари-Зели Герен (1831-1877) и Луи Мартен (1823-1894) са рядък пример на съпрузи, обявени за блажени, които скоро ще бъдат провъзгласени и за светци. Преди да се оженят, Луи и Зели Мартен първоначално искали да постъпят в манастир. Но молбата на Зели била отклонена заради недоброто й здравословно състояние. А Луи Мартен, който искал да отиде при августинците, трябвало преди това да се заеме с изучаването на латински, но бил принуден да прекъсне обучението си поради болест. Двамата се запознали през 1858 г. и три месеца след това се оженили. Заради силната си привъразност към посветения живот в началото те решили да живеят девствени в брака, като свети Йосиф. Но техният изповедник ги посъветвал да се откажат от тази идея и те създали девет деца, от които само пет дъщери оцелели до зряла възраст. И петте станали монахини – четири кармилитки и една визитантка от Ордена на посещението на Дева Мария. Най-известна сред тях е Тереза, обявена за светица през 1925 и за църковна учителка през 1997 година, останала известна под името Малката св. Тереза. Папа Франциск е нейн голям почитател. По време на Синода за семейството миналата есен реликви на блажените съпрузи Мартен са били изложени за почитане в Рим.

ХІХ/ХХ век

По време на Синода на епископите за мисията на брака и семейството през 1980 г. тогавашният префект на Конгрегацията за светците, кардинал Пиетро Палацини, предлага да се открият беатификационни процеси за съпрузи в местната Църква. През 1984 г. Папа Йоан Павел ІІ изразява желанието си пред представители на епархийния съвет в Рим да издигне през понтификата си съпружеска двойка за слава на олтарите. Първият резултат от тези усилия е беатификацията на италианските съпрузи Луиджи (1880-1951) и Мария (1884-1965) Белтраме Куатроки, обявени за блажени на 21 октомври 2001 г. в Рим, в присъствието на три от децата им. Луиджи, който е роден в Катания, бил главен прокурор в Рим, заемал различни отговорни постове на национално ниво и работил при премиера Алчиде де Гаспери (1881-1954). В свободното си време посещавал вечерни курсове по богословие в Папския университет Грегориана. Съпругата му, Мария Корсини, е родена във Флоренция. Като сътрудничка на италианската „Католическа акция“ младата учителка преподавала катехизис на жени в енориите в Рим и помагала на нуждаещи се. След смъртта на съпруга си тя се посветила силно на обновяването на християнската вяра, а също на грижата за семействата, по напътствията на Папа Пий ХІІ. Членувала и в движениято „Rinascita Cristiana“ и „Fronte della Famiglia“. Двамата им сина са свещеници от ордени, една от дъщерите им е монахиня.

*Блажени император Карл І (1887-1922) и съпругата му, Божията рабиня Зита Бурбон-Пармска (1892-1989), родители на осем деца, отличавали се изключително благочестив живот.
*Марчело (1934-1986) и Анна Мария Ингушо (1938-1996), работили по проекта „Missione Chiesa-Mondo“, живели според евангелските правила. Беатификационният процес за тях е открит официално през 2001 г.
*Серджо Бернардини (1882-196 и Доменика Бедони (1889-1971), Божи раби. Двамата имали десет деца. Доменика се молела за звания за децата си, за да станат светци и да бъдат движеща сила за доброто в света. Шест от дъщерите им станали монахини, а двама от синовете им – свещеници от Ордена на Малките Братя Капуцини. Техен син е архиепископът на Измир, Джузепе Бернардини. Процесът за беатификация на двамата съпрузи е открит през 2004 г. в епархия Модена-Нонантола.

(1)
(2)