Catholic-news

Синодът на епископите във Ватикана започна разискванията за брака и семейството. Около 270 епископи, кардинали и ръководители на ордени се събраха в понеделник преди обяд за първото си заседание в аулата на Синода.
Папа Франциск предупреди участниците в кратката си реч при откриването да не се бърка Синода с парламент. Не става въпрос да постигнат консенсус с преговори, а да се отворят за действието на Светия Дух, каза той на отците от Синода и ги призова към „апостолски кураж, евангелско смирение и доверчива молитва”.
През следващите седмици Синодът ще дискутира в присъствието на Папата начините за укрепването на брака и семейството, както и възможните промени или нови интерпретации на нравственото учение на Църквата.

„Синодът е едно съвместно пътуване в дух на колегиалност и синодалност, като към това трябва смело да прибавим parresia (Папата има предвид смелостта за свободно изразяване – б. р.), пастирската и доктринална ревност, мъдростта и откровеността, като непрестанно се съобразява с благото на Църквата, на семействата и на suprema lex (lat. „върховенството на закона“), la salus animarum (lat. „спасението на душите“)“. С тези думи Папа Франциск откри първата обща конгрегация на Синода на епископите, като припомни на всички синодални отци, че Синодът „не е конференция или „говорилня“, не е парламент или сенат, където трябва да се постига съгласие. Напротив, Синодът е израз на самата Църква, т.е. той е Църквата, в която всички вървят заедно, за да видят реалността с очите на вярата и с Божието сърце“, едно „защитено място, в което Църквата усеща действието на Светия Дух“.
Папата ясно заяви, че начинът, по който работи Синодът на епископите, не се състои нито в преговорите, нито в договорките с цел постигане на консенсун, а се изразява „в отварянето за Светия Дух, с апостолска смелост, с евангелско смирение и уповаваща се молитва, така че Той да ни води, да ни осветява и да ни даде възможността да изложим не нашите лични мнения, а вярата в Бог, верността към учението, благото на Църквата и salus animarum“.

След кратка пауза думата взе кардинал Петер Ердьо, архиепископ на Естергом-Будапеща. Той прочете встъпителния доклад, с който бе поставено началото на синодалните дискусии. В дългото си изказване унгарският духовник засегна дълъг спектър от въпроси – от климатичните промени и социалната несправедливост в света до антропологичните изменения в глобален мащаб. Той обобщи, че семейството се разпада под натиска на принудителната миграция, на все по-несигурната работа, на изключително ниското заплащане, което не позволява планиране на бъдещето. Докладът стига до извода, че семейството търпи разпад и под натиска на индивидуалиста, скрит във всеки човек, „в търсене на личната свобода“, без оглед на „каквито и да било връзки, понякога дори независимо и от религията, която представлява връзка с Бог; независимо от социалните връзки, особено онези, които са свързани с институционалните форми на живота“. В уводното си слово кардинал Ердьо говори и за институциите, които са обградени от недоверие. И даде един пример: неслучайно в страните, в които расте броят на двойките, живеещи дълго време заедно, но без какъвто и да било брак – граждански или религиозен, расте процентът на онези, които не желаят да погребват своите близки под някаква официална форма. Там, където законодателството го позволява, тези хора предпочитат да отнесат в дома си пръстта на блазкити или да я пръснат някъде, без каквато и да е формалност. Това е пример, който, изглежда, няма нищо общо със семейството. Но е пример, който ни показва какви социални промени са настъпили в резултат на поведението на инвидидуалистите. И обратното.
Словото на Ердьо, състояло се от три части, изцяло следваше документа Instrumentum laboris, който представлява основният текст, предложен за дискусия на Синода. Тръгвайки от предизвикателствата към семействата той стигна до въпроса за разпознаване на семейното призвание: радостта да живеем заедно и нерушимостта на брака, но също и милосърдието към ранените семейства и придружаването на разделените и разведените – както неоженили се повторно, така и тези, които са встъпили в нов граждански съюз. В главата, посветена на мисията на днешните семейства, докладът на Ердьо припомня, че „не пропадането на първия брак, а съжителството във втори съюз е това, което спира достъпа до Евхаристията“. Ердьо акцентира и върху хората, които имат хомосексуална ориентация. Въпреки че проблемът не засяга директно семейната действителност, все пак има ситуации, при които подобен тип отношения влияе на живота в едно семейство. Във всеки случай обаче Църквата учи, че „не съществува никакво основание да се приема или да се прави аналог, дори и от дистаниця, между хомосексуалните съюзи и плана на Бог за брака и семейството. Въпреки това обаче, хората с хомосексуални наклонности трябва да бъдат приемани с уважение и деликатност“.