Catholic-news

Братя и сестри,
„По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие“ (Мк 10, 25). Евреите се чудели много на това, което Исус казал. Те били чели Светото Писание. Старият Завет обещавал добруване на онези, които вярно служат на Бог. Когато тогава богатия Йов загубил притежанието си и се намерил на мястото, където изхвърляли отпадъците, някогашните му приятели помислили, че Йов сигурно е съгрешил срещу Бог. Решили, че бедността е вид наказание за греховете. Горкият обяснявал, че е невинен, но те не му повярвали…
Ние също се учудваме, че добър и почтен човек се случва да е беден, а пък лошият – да бъде богат.
Самото богатство не е зло. Обаче когато някой иска да го задържи само и единственно за себе си, това е зло. Блажената Майка Тереза от Калкута всеки ден се молила за пари. Смятала, че колкото повече има, толкова по-добре може да служи с тях на хората. След Исус върви този, който споделя онова, което притежава, тоест иска и помага, с тях служи на другите.
Когато обаче дошъл при Исус бедният младеж, също го напуснал натъжен. Би могло да се каже, че нямал какво да продаде.
Всъщност няма бедни млади хора. Младия човек, и да няма стада овце или лозя, притежава огромно съкровище. Съкровището на времето. Колко голямо щастие е да си млад, да притежаваш богаството на предстоящото време, на предстоящия живот. Беден може да бъде богатият възрастен. Останало му е вече толкова малко време, че дори няма къде да продаде това което има…
Амин.

Отец Мариуш Полцин OFM Cap.