Catholic-news

Учението на Църквата не може да бъде променяно. Синодът е призван, и така трябва да бъде, да установи и да предложи нови пастирски критерии. Интервю на „La Fede Quotidiana“ с кардинал Жозе Сарайва Мартинс, почетен префект на Конгрегацията за канонизациите на светци.

- Ваше Превъзходителство, какво се иска от един Синод?
- Трябва да припомним, че Синодът със сигурност е един важен организъм на Църквата, но той има власт само да консултира. В тази връзка, той няма никаква власт, както трябва и да бъде, да променя учението, което винаги си остава това, което е. [Синодът – бел. ред.] трябва да уважава предаването на вярата (depositum fidei). Това е много ясно и не подлежи на коментар. И все пак, когато един Синод бива свикан, това означава, че той трябва да умее да дискутира по тези проблеми откровено и с реализъм.

- В какъв смисъл?
- Темата е семейството и днешните предизвикателства пред него. Неизменен остава въпросът как да евангелизираме и каква е ефикасността от пастирската дейност, адаптирайки я от гледан точка на новите времена. Но всичко това трябва да се прави, без да излизаме от пътя, и преди всичко – без да променяме учението.

- Да се дава ли Причастие на разведени, встъпили в повторен граждански брак?
- Никой не е овластен да поставя под въпрос принципа на нерушимост на брака, който си остава твърд и неизменен. Нещо повече, една евентуална промяна би разрушило Евангелието, което е невъзможно. Не мисля, че може да се даде Причастие на един разведен, встъпил в повторен граждански брак, точно заради силата на преди малко споменатия от мен принцип. Без съмнение трябва да сме внимателни и милосърдни към тези братя, които страдат, които са в Църквата, но това да заложим всичко няма да помогне на никого.

- А на „гей-двойките“ и гражданските съюзи?
- И тук трябва да внесем едно пояснение. Истинското семейство се състои единствено от мъж и жена, обединени в свещения дълг на брака. Всякакъв друг тип съюз не е семейство в християнския смисъл на думата. Ще повторя: принципите остават тези, които са, така че да се даде Причастие на хомосексуални двойки, дори и при проява на пастирска деликатност, не е възможно. Това е бил и е основен принцип: неистинските съюзи са извън църковния модел. Всичко това, разбира се, не изключва да се търси нов, адекватен пастирски език от гледна точка знаците на времето.

Източник: La Fede Quotidiana