Catholic-news

„Чувствам силно желание да призова Духа на истината и любовта, който е извор на parrhesia (откровеност, откритост) в говоренето и смирение в слушането и който единствен е способен да създава истинска хармония в плурализма.“ С тези думи кардинал Робер Сара започна изявлението си в Синода на епископите.
Той отбеляза открито, че на Синода през 2014 г. е била наблюдавана тенденция за трогване от манталитета на светския живот и индивидуализирания Запад. Признаването на така наречените „реалности на живота“ като Locus theologicus би означавало да се изгуби надежда в преобразяващата сила на Евангелието. Той посочи също и опасността от това, че някой от процесите на дискусия, използвани на Синода през 2014 г., са били насочени преди всичко към това „да насърчат някои изолирани групи от най-богатите църкви“. А това е в противоречие с „една бедна Църква“, която е „радостен, евангелски и пророчески знак за противоречие със суетатата“. Сара отправи критика, че се игнорират теми като идеологията „джендър“. Той помоли за повече „свобода, прозрачност и обективност“ в Синода и предложи с тази цел да се публикува обобщена информация за всички изказвания.
Кардиналът изрази надежда, че Синодът няма да се ограничи само с някои пасторални теми, като възможността за приемане на Причастие от повторно женени разведени, а че ще помага на Светия отец в провъзгласяването на истината по целия свят. Сара вижда сега „две неочаквани предизвикателства, почти като две `апокалиптични животни`, представляващи два противоположни полюса: идолопоклонството на западната свобода и ислямският фундаментализъм, „атеистичният секуларизъм срещу религиозния фанатизъм“. „Намираме се, използвайки фразата, между `джендър идеологията и Ислямска държава`.“ От тези два полюса произтичат двете основни заплахи за семейството, от една страна „лесни и бързи разводи, аборт“, евтаназия, представлявани от теорията джендър, от Femen (феминистки групи), лобита на LGBT (лесбийки, гей, бисексуални, траснджендъри) и др. От другата страна според Сара е „псевдосемейството в идеологизирания ислям, който легитимира полигамията, неуважението към жената, сексуалното робство, женитбата на деца“ и т.н.
Въпреки че всичко човешко трябва да се обхваща и приветства, това, което идва от врага не бива да бъде асимилирано. Не може да се служи едновременно на Христос и на Велиал. „Това което през ХХ век са били нацисткият фашизъм и комунизмът, днес са западните идеологии за хомосексуалността и аборта, както и ислямският фундаментализъм“.
За да се противодейства на опасността от „хомогамията и полигамията“, Църквата без страх трябва да подчертава истинския семеен модел на моногамия в съпружеската любов, която е отворена за живота, и решително да възвестява волята на Създателя за брака „с ясно и силно слово на висшата учителна власт“.