Catholic-news

Моменти от изявлението на кардинал Райнхард Маркс пред Синода на епископите:

… Съборът разбира брака като „интимна общност на живот и любов“ (GS, Nr. 48) и развива учението за брака в контекста на богословие на любовта. …
… Задача на настоящия Синод е да задълбочи това богословие на любовта, респ. на съюза, които Съборът е представил основно, но които още не са намерили напълно отражение в каноничното право, и да ги развие с оглед на настоящите предизвикателства в пасторала за брака и семейството. …
… Изграждането на съвместния живот в брака е отговорност на съпрузите. Църковният пасторал може и трябва да подкрепя съпрузите, но трябва също да зачита отговорността им. Трябва да направим повече място за решенията на съвестта на годениците и съпрузите. Със сигурност е задача на Църквата да формира съзнанието на верните, но решението на хората по съвест не може да бъде заменено. Това се отнася особено до ситуации, в които при конфликт на ценностите съпрузите трябва да вземат решение, например когато отвореността за създаването на деца и запазването на брачния и семеен живот влязат в конфликт помежду си.
Но дори респектиращ и помагащ пасторал не може да предотврати това да се разпадат бракове, съпрузи да прекратяват общението си в живота и любовта и да се разделят. Дори обновеният процес за установяване нищожността на брака не може да обхване всички случаи по правилния начин. Често разривът на един брак не е нито последица от човешка незрялост, нито от липсващо желание за брак. Контактът с вярващи, чийто брак се е разпаднал и които не рядко след граждански развод са сключили нов граждански брак, в много части на света остава належащ пасторален проблем. За много вярващи – дори такива, които живеят в безпроблемен брак – е въпрос на надеждност на Църквата. Знам го от много разговори и писма. …
… Задача на Църквата е да лекува раните, причинени от разрушаването на един брак и раздялата на съпрузите и да им показва, че Бог е с тях и в тези трудни дни. Можем ли действително да лекуваме, без да позволяваме тайнството на помирението?
С оглед на разведените според гражданското право и с втори граждански брак, които активно участват в живота на общността, много вряващи питат защо Църквата ги лишава без изключение от участие в тайнството Причастие. Мнозина в нашите общности не могат да разберат как може човек да е част от пълната общност на Църквата и в същото време да бъде изключен от тайнството на Изповедта и Евхаристията. Като причина се посочва, че разведените и повторно женени верни обективно продължават да живеят в прелюбодеяние и по този начин в противоречие с това, което символично се показва в Евхаристията, верността на Христос към неговата Църква. Но справедлив ли е този отговор за ситуацията на засегнатите? И наложителен ли е сакраментално-богословски? Може ли хора, за които се смята, че са в състояние на тежък грях да имат наистина чувството, че принадлежат напълно към нас?
Който след разпадането на брака е сключил нов граждански брак, от който нерядко са се появили и деца, е поел по този начин морално задължение към новия партньор и децата, които той или тя не може да напусне, без да стовари върху себе си нова вина. Дори ако би било възможно възобновяване на отношенията – обикновено това е изключено – той се намира в обективна морална дилема, от която няма ясен морално-богословски изход. Съветът за отказ от сексуални действия в новата връзка се струва на мнозина нереалистичен. Под въпрос е също дали сексуалните действия могат да бъдат преценявани изолирано от контекста на живота. Можем ли да определим сексуалните актове в един втори граждански брак изключително като прелюбодеяние? Независимо от оценката на конкретната ситуация?
В сакраментално-богословско отношение трябва да имаме предвид две неща. Можем ли със спокойна съвест да изключваме вярващи, които са разведени и имат втори граждански брак във всеки случай от тайнството на Помирението? Можем ли да не им позволяваме помирението с Бог и сакраменталния опит за Божието милосърдие дори тогава, когато те искрено се разкайват за вината си за разрушаването на брака? Що се отнася до въпроса за допускане до тайнството Причастие трябва да се има предвид, че Евхаристията не само изразява съюза на Христос с неговата Църква, но и постоянно го обновява и укрепва верните по пътя им към светостта. Двата принципа за допускане до Евхаристия, именно свидетелство за единството на Църквата и участие в средствата на благодатта, понякога могат да са обтегнати помежду си. Съборът казва в декларацията Unitatis redintegratio (Nr. 8): `Свидетелстването за единството забранява в повечето случаи общението в богослужението, но грижата за благодатта го препоръчва в някои случаи.` Този израз извън икуменизма е от основно пасторално значение. В Апостолическото си писмо Evangelii gaudium Светият отец допълва във връзка с учението на църковните отци: `Евхаристията, въпреки че изразява пълнотата на сакраменталния живот, не е награда за съвършените, а щедро спасително средство и храна за слабите. Тези убеждения имат и пасторални последствия и ние сме призовани да се съобразяваме с тях с благоразумие и смелост.` (№48)
Ето защо, върху богословската основа, поставена от Втори Ватикански Събор, трябва сериозно да обмислим възможността – в зависимост от всеки отделен случай, не по обобщаващ начин – за допускане на разведени с втори брак до тайнството Изповед и Причастие, ако съвместният живот в канонично валидния брак е провален и бракът не може да бъде анулиран, задълженията от този брак са уредени, съжалява се за вината за разрушаването на брачната общност на живот и има искрена воля вторият брак да се живее според вярата и децата да бъдат възпитавани във вярата.