Catholic-news

„Успехът на институцията Синод на епископите се измерва преди всичко с това дали той насърчава живота на Църквата и мисионерския му дух“, подчерта кардинал Шьонборн в събота, като главен докладчик по време на тържественото отбелязване на 50-годишния юбилей на Синода на епископите. В присъствието на Папа Франциск и на синодалните отци архиепископът на Виена очерта Синода като „привилегировано място за интерпретиране и прилагане на Събора“. Припомняйки за апостолския събор в Йерусалим, той призова участниците в Синода за семейството, който заседава вече две седмици: „Да говорим по-малко абстрактно и дистанцирано“. Въпросът е повече в това да се дава на другите конкретно свидетелство за Божието действие, така че накрая да се формира оценка за Божията воля.
Речта на кардинал Шьонборн, който изнесе празничния доклад по желание на Папа Франциск, бе последвана от изказвания на представители от всички континенти. От Европа думата взе архиепископът на Уестминстър, кардинал Винсънт Джералд Никълс. Тържественото честване е връхна точка на общото събрание на Синода на епископите за брака и семейството. С въвеждането на Синода на епископите Папа Павел VІ (1963-1978) подема идеята на църковните отци и я реализира още по време на Втори Ватикански Събор. Официално това става на 15 септември 1965 г., непосредствено след откриването на четвъртата и последна сесия на Събора, с Motu Proprio „Apostolica sollicitudo“.
Големият интерес в цял свят към настоящия Синод показва, „колко жива е институцията на Синода на епископите и след петдесет години“, изтъкна кардинал Шьонборн. Синодът на епископите и Съборът са „неразривно свързани помежду си“, не само заради основаването преди 50 години, но преди всичко поради това, че Синодът е място за интерпретиране и прилагане „на желаните от Събора реформи“. Кардиналът нарече справедлива многократно отправяната критика в миналото към начина на работа на Синода. На този фон с благодарност следва да се отбележат методологическите обновления, направени от Бенедикт ХVІ и Франциск.
Кардинал Шьонборн разгледа подробно въпроса за правилния метод на Синода на епископите. Това включва неговата функция като институция на епископската колегия „cum et sub Petro“, с отговорност към Църквата и като консултативен орган на Папата. Шьонборн препоръчва като „модел за синодална методология“ да се вземе Събора на апостолите в Йерусалим, описан в Новия Завет. Този „първи Синод“, на който е ставало въпрос за целостта на християнския път, „е имал такъв успех, че и днес живеем от неговите плодове“. Тогавашният конфликт „е бил назоваван открито и е решен открито“. Шьонборн направи паралел между него и настоящата ситуация и каза: „Папа Франциск ни насърчава да не се боим от сблъсъците, да ги живеем като движеща сила, която позволява да узрее разграничаването на духовете“.
На Събора на апостолите не са били представяни богословски преценки, при все че „богословските дебати от последните месеци са съществен принос за пътя на Синода“, констатира кардиналът. В същото време обаче дебатът се води „ понякога с малко упоритост, дори огорчение и не винаги в духа на вазимното изслушване“, отбеляза критично Шьонборн. Ето защо той препоръча ориентиране пак към метода на ранната Църква. Там личното свидетелство и разказът за това, което е „преживяно като Божие действие“, са стояли на преден план. После това е било приемано първоначално мълчаливо от всички. „То не се дискутира веднага, а се слуша и се прима в сърцето“, казва Шьонборн. Накрая събранието, в слушане на Светото Писание и личния опит, разпознава волята на Бога.
С оглед на настоящото събрание кардинал Шьонборн, който е председател на Епископската конференция в Австрия, препоръча две неща: Епископите като членове на Синода не бива да се виждат като представители, подобно на депутати в парламента, защото вярата не може да бъде представлявана, за нея се свидетелства. „Да говорим по-малко абстрактно и дистнацирано. Да свидетелстваме помежду си за това, което Господ ни показва и как преживяваме неговото действие.“ Но е необходимо единство вътре в Синода за целта на общата борба: „Дори там, където се гласува, не става въпрос за борба за власт“, а за съвместен процес за оформяне на решение.
„Накрая, надяваме се, ще се получи не политически компромис, а тази `добавена стойност` която Светият Дух дарява“, каза кардинал Шьонборн. В крайна сметка при реформата на структурите, необходима за пасторалното преориентиране, се касае за „нагласа за начало“ и за това „всички да бъдат повече мисионери“, каза кардиналът, позовавайки се на Папа Франциск.