Catholic-news

Братя и сестри,
„Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Яков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме. Дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.“ (Мк 10, 35-37)
Четем за двама, които не знаели да бъдат плахи. Както се казва: вървели през този свят с помощта на лактите си. Синовете на Зеведей като че ли забравили, че и другите Исусови ученици също обичат Учителя: Симон, Вартоломей, Филип, Матей, Тома. Получило се така, сякаш само те двамата имали монопол върху Исус – за да седнат отляво и отдясно на Майстора, и да Го държат за лявата и дясната ръка.
Този, който наистина обича, е винаги малко като че ли притеснен спрямо онзи, когото обича. Несмелостта, несигурността са вид грация и чар на любовта.
Този, който наистина обича, знае, че любовта не е притежаване, заграбване, но служение на този, когото обичаме.
Този, който наистина обича, винаги е малко несигурен, непохватен, притеснен. Не иска да се налага, не иска да отнема на никого свободата. Може и да седне не на първото, а на последното място, някъде накрая, и да обича.
Днешният свят е все повече не деликатен и фин, а груб и нахален, като хищник. Но съществуват все още хора, които умеят истински да обичат, седнали на последното място.
Амин.

отец Мариуш Полцин OFM Cap.