Catholic-news

Медии разпространиха в края на миналата седмица мнение на кардинал Мюлер за допускане на разведени с втори брак до Причастие, без да споменат най-важното – документа на който кардиналът се позовава. Той не изключва възможност в „екстремни отделни случаи“ разведени с втори брак да бъдат допускани до Причастие, но това може да става, както е посочено в т. 84 на документа „Familiaris consortio“ на Йоан-Павел ІІ от 1981 година . В тази точка от документа е отбелязано следното:
„…Въпреки това Църквата потвърждава практиката си, основаваща се на Светото Писание да не се допускат разведени с втори брак до евхаристичната трапеза. Те не могат да бъдат допускани; защото статусът и условията им на живот са в обективно противоречие с онзи съюз на любовта между Христос и Църквата, който прави Евхаристията видима и реална. Освен това има още една важна причина от пасторален характер: Ако такива хора се допускат до Евхаристия, това би причинило у верните заблуждение и объркване по отношение на учението на Църквата за нерушимостта на брака.
Помирението в тайството на покаянието, което отваря пътя към тайнството Евхаристия, може да се дава само на тези, които са се покаяли за нарушаването на знака на съюза с Христос и верността към него и имат искрена готовност за живот, който да не е повече в противоречие с нерушимостта на брака. Конкретно това означава, че когато и двамата партньори по сериозни причини – например заради възпитанието на децата – не могат да изпълнят задължението да се разделят, „те се задължават да живеят в пълно въздържание, т.е. да се въздържат от акта, който е право на съпрузите“ [Йоан Павел ІІ, проповед при закриването на VІ Синод на епископите (25.10.1980)].
Необходимото уважение към тайнството брак, към самите съпрузи и техните близки, както и към общността на верните забранява на всеки духовник, по каквато и да е причина или повод, било то от пасторален характер, да предприема някакви литургични действия за разведени, които се женят повторно. Те биха събудили впечатлението за сключването на нов сакраментално валиден брак и така да доведат до заблуждения относно нерушимостта на надлежно сключения брак.
С тази позиция Църквата изповядва собствената си вярност към Христос и неговата истина; в същото време се обръща с майчинско сърце към тези свои синове и дъщери, особено към тези, които са били напуснати без тяхна вина от своя законен съпруг.
Църквата вярва твърдо, че и тези, които са се отдалечили от заповедта на Господ и все още живеят в такава ситуация, могат да получат от Бог благодатта на обръщането и спасението, ако постоянстват в молитвата, покаянието и любовта.“