Catholic-news

Блажени Карл е роден на 17 август 1887 г. в двореца Перзенбойг, Долна Австрия. Още от малък бил възпитаван в духа на католицизма. През 1892 г. той се запознал с принцеса Зита Бурбон-Пармска. Преди годежа им, който се състоял на 13 юни 1911 г., Карл подарил на Зита годежния пръстен, като й казал: “Сега взаимно трябва да си помагаме за Небето.“ А върху венчалния пръстен той поръчал да се гравира следният надпис: Sub tuum praesidium confugimus, sancta Dei genitrix. Под твоето покровителство прибягваме, Света Богородице. От брака им, който продължил само десет години поради твърде ранната смърт на бл. Карл, се родили осем деца, последното от тях няколко месеца след неговата смърт.
На 21 ноември 1916 г., след смъртта на император Франц Йозеф, Карл бил призован за император на Австрия. В момента в ход била Първата световна война и младият император силно подкрепял инициативата на Папа Бенедикт ХV за мир. В Австрия той въвел социално законодателство, в духа на християнското социално учение.
На 11 ноември 1918 г. се отказал от суверенните си права върху австрийската и унгарската част от империята. Въпреки това не абдикирал официално.
Починал на 1 април 1922 година, на о. Мадейра, където бил заточен.
Провъзгласен е за блажен на 3 октомври 2004 г. в Рим от Папа Йоан Павел ІІ. Денят за неговото възпоменание е 21 октомври, датата, на която се венчава за Зита. Кардинал Шьонборн бе казал по повод беатификацията му: „Животът на император Карл е окуражаващ пример във вярата. Неговата беатификация дава кураж на всички, които се чувстват претоварени от задачите си, тя призовава да се използват собствените възможности (дори ограничени) за мир, свобода и отговорност, изпълнена с любов.“

В спомените си Божията рабиня Зита си спомня за мъчителното пътуване към мястото на тяхното изгнание, вж. Последните дни на блажени Карл І