Catholic-news

„Синодът на епископите се опита“, каза Папата, да разгледа темите за семейството „в светлината на Евангелието и традицията на Църквата и нейната двехилядна история и да донесе пълната с надежда радост, без просто да изпада в леко повторение на това, което е очевидно или което вече е било казано.“
Въпросът е бил в това „не да се намерят изчерпателни решения за всички трудности и несигурности, които провокират и заплашват семейството, а много повече в това тези трудности и несигурности да се видят в светлината на вярата, да се проучат внимателно и да са застане срещу тях без страх, без да се заравя главата в пясъка. Касаеше се за това всеки да бъде поканен да забележи важността на институцията на семейството и брака между мъжа и жената, базираща се на единство и нерушимост, и да я признае за основа на обществото и на човешкия живот.“
Въпросът е бил и в това „да се чуят гласовете на семействата и на църковните пастири, които дойдоха в Рим и които носят на раменете си тежестите и надеждите, богатството и предизвикателствата на семействата от цял свят“. Важна е била също „жизнеността на Църквата“.
„Без да изпадаме в опасност от релативизъм, и без да се демонизираме един друг, ние се опитахме да приемем напълно и смело благостта и милосърдието на Бог, който надминава всяко разбиране и който копнее за това всички да бъдат спасени“.
„Опитът от Синода ни накара по-добре да разберем, че истинските защитници на църковното учение не са онези, които пазят буквата, а онези, които пазят Духа; не идеи, а хора; не правила, а Божията безвъзмедна любов и прошка.“