Catholic-news

Братя и сестри,

Слепият повярвал, преди още да e изпитал лично чудото. Вярвал пипнешком, със затворени очи, тогава, когато го заобикаляла абсолютна тъмнина.
Неведнъж ни се струва, че за да вярваме, всичко трябва да бъде ясно.
Не вярвам – чуваме – аз се съмнявам. Всичко е мрачно! Как да разбираме Светата Троица, Светото Причастие? Как да сравним и обгърнем, на пръв поглед, безсмислеността на живота с добротата на Господ Бог? Как да обясним и да се съгласим с присъствието на Бог и в същото време съществуването на войните, на ненавистта, на страданието на невинни хора или деца?
Обаче вярата би била безполезна, ако всичко бе ясно. В Небето никoй няма нужда да вярва. В Небето всички виждат нещата, каквито са. Вярата е чудо на упованието въпреки заобикалящия ни мрак.
Защо Господ Исус попитал Вертимея: “Какво искаш да ти сторя?“ (Мк 10,51) Нали всеки се досещал, че слепият ще помоли за зрение. Бог знае всичко, от което имаме нужда, но иска да Му кажем, да Го помолим.
Някои хора смятат, че трябва за всичко да благодарим, но за нищо да не молим. Но колко важна е все пак умоляващата молитва. В нея се крие съзнанието за това, че не зависим само и единственно от себе си. Всичко, което имаме, получаваме от Бог.
Амин.

О. Мариуш Полцин OFM Cap.