Catholic-news

Молитва „Ангел Господен“, площад „Св. Петър“,
25 октомври 2015 г.

Пълен текст на обръщението на Светия Отец
към вярващите и поклонниците на площада

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
С отслужената тази сутрин в базиликата „Св. Петър“ литургия бе закрито редовното Общо събрание на Синода на епископите за семейството. Призовавам всички да благодарим на Бог за тези три седмици на упорита работа, подбуждана от молитвата и от дух на истинско общение. Беше уморително, но това бе един истински Божи дар, който със сигурност ще принесе много плод.
Думата „синод“ означава „да вървим заедно“. А това, което преживяхме, бе опитът на Църквата в това вървене, по-специално – във вървенето със семействата на светия Божи народ, пръснат по целия свят. Ето защо бях поразен от Божието Слово, което днес ни изправя пред пророчеството на Йеремия, който казва: „Ето, Аз ще доведа до северната земя, и ще ги събера от земните краища; сляп и хром, непразна и родилка, заедно с тях голямо множество ще се върне тук“. След това пророкът добавя: „Те отидоха със сълзи, Аз пък ще ги доведа с утеха; ще ги поведа край водни потоци по равен път, по който не ще се спънат; защото аз съм Отец на Израил“ (31, 8-9).
Това Божие Слово ни подсказва, че първият, който иска да върви заедно с нас, който иска да прави „синод“ с нас, е именно Той, нашият Отец. Неговата „мечта“, винаги и завинаги, е тази – да формира един народ, да го обедини, да го води към земята на свободата и мира. И този народ е съставен от семейства: те са „непразната и родилката“ – народ, който докато върви, предава напред живота, с благословията на Бог.
Става дума за народ, който не изключва бедните и хората в неравностойно положение, напротив – дори ги включва. Пророкът казва: „Сред тях е слепият и хромът“. Това е едно семейство на семействата, в което който е напрегнат, не се чувства отхвърлен, оставен назад, но успява да направи крачка с другите, защото този народ върви по стъпката на последните; както се прави в семействата, и както ни учи Господ, Който стана беден с бедните, малък с малките, последен – с последните. Той не стори това, за да изключи богатите, големите и първите, а защото това е единственият начин да спаси и тях, да спаси всички: като върви с малките, с изключените, с последните.
Признавам, че това пророчество за народа, който върви, се сблъсква и с образите на бежанците по пътищата на Европа – драматична реалност в наши дни. Бог и на тях казва: „Те тръгнаха със сълзи, Аз пък ще ги доведа с утеха“. И тези най-страдащи семейства, изкоренени от земите им, присъстваха с нас в Синода, в нашата молитва и работа, посредством гласа на някои от техните пастири, представители в Събранието. Тези хора, търсещи достойнство, тези семейства, търсещи мир, продължават да бъдат с нас, Църквата няма да ги забрави, защото те са част от народа, когото Бог иска да освободи от робството и да го води към свободата.
И така, в това Божие Слово намира отражение както синодалният опит, който изживяхме, така и драмата на бежанците из пътищата на Европа. Нека Господ, по застъпничеството на Дева Мария, ни помага да приложим този опит в стил на братско общение“.

Превод от италиански: © www.catholic-news.bg