Catholic-news

Синодът на епископите, посветен на семейството, приключи. Медиите съобщиха за приетия с голямо мнозинство заключителен доклад (Relatio finalis), но се появиха информации и за няколко спорни параграфа, единият от които, параграф 85, успя да мине само с един глас над необходимите за неговото приемане. Публикуваме превод на трите параграфа от заключителния доклад, в които е засегната темата за разведените, встъпили в повторен граждански съюз.

Преценка и интегриране
84. Кръстените, които са разведени и са встъпили в повторен граждански съюз, трябва да бъдат интегрирани в по-голяма степен в християнските общности по различни възможни начини, като се избягва всеки случай на скандал. Логиката на интегрирането е ключът към тяхното пастирско придружаване, така че те не само да осъзнават, че принадлежат към Тялото на Христос, което е Църквата, но и да могат да имат в нея една радостна и плодотворна опитност. Те са кръстени, те са братя и сестри, Светият Дух излива в тях дарове и харизми за благото на всички. Тяхното участие би могло да се изрази в различни църковни служби: ето защо е необходимо да се прецени кои от прилаганите в момента различни форми на изключване в литургичен, пастирски, възпитателен и институционален аспект могат да бъдат преодолявани. Те не само, че не трябва да се чувстват отлъчени, но могат да живеят и растат като живи членове на Църквата, чувствайки я като майка, която винаги ги приема, която се грижи за тях с обич, и която ги насърчава по пътя на живота и на Евангелието. Това интегриране е необходимо също така и от гледна точка на грижата и християнското възпитание на техните деца, които трябва да се считат за най-важни. За християнската общност грижата за тези хора не означава отслабване на вярата и свидетелството по отношение неразрушимостта на брака: по-скоро точно в тази грижа Църквата показва своето милосърдие.

85. Св. Йоан-Павел II е предложил един цялостен критерий, който остава основата за преценяване на тези ситуации: „Пастирите нека знаят, от любов към истината, че са длъжни добре да преценяват ситуациите. В действителност, има разлика между онези, които искрено са се опитали да спасят първия си брак и са били несправедливо изоставени, и онези, по чиято тежка вина е бил разбит един канонично валиден брак. И накрая, има такива, които са сключили втори съюз с оглед отглеждането на децата, и понякога те субективно, в съвестта си, са убедени, че предишният брак, непоправимо разрушен, никога не е бил валиден“ (Апостолическо насърчение „Familiaris Consortio“, 84). При това положение, задължение на презвитерите е да придружават заинтересованите лица по пътя на преценката според учението на Църквата и насоките на епископа. В този процес ще бъде полезно да се направи изпит на съвестта, като се премине през моменти на размишление и покаяние. Разведените, встъпили във втори брак, би трябвало да се запитат как са се държали към децата си, когато съпружеският съюз е навлязъл в криза; дали са правили опит за помирение; какво е положението на изоставения партньор; какви последици има новият съюз върху останалите членове на семейството и върху общността на вярващите; какъв пример дават те на младите, които трябва да се подготвят за брак. Едно искрено размишление може да подсили доверието в Божието милосърдие, от което не е изключен никой.
Освен това, не може да се отрича, че при някои обстоятелства „чувството за вина и отговорността за дадена постъпка могат да бъдат намалени, дори премахнати“ (Катехизис на Католическата Църква, 1735) при различни обстоятелства. Впоследствие, решението по отношение на една обективна ситуация не трябва да се базира на решение, засягащо „субективно чувство за вина“ (Папски съвет за законодателните текстове, Декларация от 24 юни 2000 г., 2а). При определени обстоятелства хората се сблъскват с големи трудности да постъпят по по-различен начин. Затова, подкрепяйки също и една обща норма, е необходимо да се признае, че съответната отговорност за конкретни действия или решения не е една и съща за всички случаи. Пастирската преценка, като взема под внимание правилно формираната съвест на хората, трябва да се заеме с тези ситуации. Също и последиците от извършените действия не са задължително едни и същи във всички случаи.

86. Процесът на придружаване и преценка насочва тези вярващи в осъзнаване на тяхното положение пред Бог. Разговорът със свещеника, в един вътрешен порядък, допринася да формирането на правилна преценка по отношение на това кое пречи на възможността за едно пълно участие в живота на Църквата, както и на стъпките, които биха могли да го насърчат и развият. Фактът, че в една и съща норма няма постепенност (срв. Апостолическо насърчение Familiaris Consortio, 34), тази преценка не може да се абстрахира от изискванията на истината и евангелското милосърдие, предлагани от Църквата. За да може това да стане, трябва да бъде гарантирано наличието на необходимите условия за смирение, доверие и любов към Църквата и нейното учение, в искрено търсене на Божията воля и в желание за постигане на един по-съвършен отговор към нея.

Превод: © www.catholic-news.bg