Catholic-news

Публикуваме коментара на кардинал Реймънд Лео Бърк по отношение заключителния доклад на приключилия вчера Синод на епископите за семейството. Интервюто с американския кардинал е дадено за National Catholic Register.

„Целият документ трябва да бъде проучен внимателно, за да стане ясно какъв точно съвет бива даден на Римския първосвещеник, съгласно естеството на Синода на епископите, „в опазването и израстването във вярата и морала, при спазване и укрепване на църковната дисциплина“ (канон 342). Частта, озаглавена „Преценка и интегриране“ (параграфи 84-86) обаче веднага предизвиква безпокойство, заради липсата на яснота в нея по отношение на един основен въпрос на вярата: неразрушимостта на брачната връзка, за което разумът и вярата учат всеки човек.
Преди всичко, терминът „интегриране“ е банален термин, богословски двусмислен. Аз не виждам как то би могло да бъде „ключ в пастирското придружаване на онези, които се намират в неуредени брачни съюзи“. Ключът към тълкуване на пастирската грижа за тях се състои в единението, формирано върху истината за брака в Христос, който трябва да бъде уважаван и практикуван, дори някоя от страните в брака да е била изоставена поради грях от другата страна. Благодатта на тайнството Брак укрепва изоставения съпруг да живее във вярност брачната си връзка, продължавайки да търси спасението на партньора, който е напуснал брачния съюз. Още от детството си съм познавал, и продължавам да срещам католици, чийто брак, по един или друг начин, е бил разбит, но които, вярвайки в благодатта на тайнството, продължават да живеят във вярност своя брак. Те се взират в Църквата и очакват такова придружаване, което да им помогне да останат верни на Христовата истина в своя живот.
Второ, цитатът от параграф 84 на “Familiaris Consortio“ е подвеждащ. По времето на Синода на епископите за семейството, провел се през 1980 г., както и в цялата история на Църквата, винаги е имало натиск за признаване на развода заради болезнените ситуации на хората с нередовни съюзи, т.е. онези, които не живеят според Христовата истина за брака, както ясно е посочено в Евангелията (Мт 19, 3-12; Мк 10, 2-12). Докато в параграф 84 св. Папа Йоан-Павел II посочва различните ситуации, в които изпадат тези, които живеят в нередовен съюз, и насърчава пастирите и цялата общност да им помагат като истински братя и сестри в Христос по силата на Кръщението, той заключава: „Въпреки това, Църквата потвърждава своята практика, основаваща се на Свещеното Писание, да не допуска до евхаристично общение разведените, които са се оженили повторно“. След това той съобщава причината за тази практика: „фактът, че тяхното положение и жизнен статус обективно противоречат на онзи съюз на любовта между Христос и Църквата, който бива обозначаван и осъществяван в Евхаристията“. Освен това, той правилно отбелязва, че различната практика може да въведе вярващия „до заблуда и объркване по отношение на Христовото учение за неразрушимостта на брака“.
Трето, цитирането на Катехизиса на Католическата Църква (параграф 1735) по отношение намаляването на вината трябва да бъде третирано при условията на свободата, „която прави човека отговорен за неговите дела, доколкото те са доброволни“ (Катехизис на Католическата Църква, п. 1734). Изключването от тайнствата на онези, които са в нередовен съюз, не представлява преценка за тяхната отговорност за разбиването на брачната връзка, към която тя са свързани. То е по-скоро обективно признаване на тази връзка. Декларацията на Папския съвет за законодателните текстове от 24 юни 2000 г., която също се цитира, е в пълно съгласие с неизменното учение и практика на Църквата по този въпрос, посочени в параграф 84 от Familiaris Consortio. Тази декларация също така дава ясно да се разбере, че разговорът със свещеника във вътрешен порядък е окончателен, т.е. с думите на Папа Йоан-Павел II, „начин на живот, който вече не е в противоречие с неразрушимостта на брака“ (Familiaris Consortio, 84). Дисциплината на Църквата осигурява текуща пастирска помощ на хората, живеещи в нередовни съюзи, които „поради сериозни причини, като например отглеждането на децата…, не могат да удовлетворят задължението да ги прекратят“, така че да живеят целомъдрено, във вярност на Христовата истина“ (Familiaris Consortio, 84)“.

Превод: © www.catholic-news.bg