Catholic-news

Публикуваме един нелицеприятен коментар от Роберто ди Матеи с важни предупреждения за приключилия Синод на епископите

След XVI-ия Синод, посветен на семейството, всички изглеждаха победители. Победи Папа Франциск, защото успя да намери компромисен текст между противостоящи позиции. Победиха „прогресистите“, защото утвърденият текст отваря вратата към Евхаристията за разведените с втори брак. Победиха „консерваторите“, защото документът не съдържа изрично споменаване на причастяването на второбрачните и отхвърля „хомосексуалните съюзи“ и теорията „джендер“.
За да разберем по-добре как реално се случиха нещата, трябва да тръгнем от вечерта на 23 октомври, когато на вниманието на синодалните отци бе представен заключителния доклад, изработен от комисията „ад хок“ върху базата на измененията на Instrumentum laboris, предложени от работните групи, разделени по езиков признак (circuli minores).
С голяма изненада синодалните отци установиха, че текстът, даден им в четвъртък вечерта, бе само на италиански език, с абсолютна забрана да го обсъждат не само с пресата, но и с 51-те наблюдатели и другите участници в събранието. Текстът изобщо не бе взел под внимание 1355-те изменения, предложени по време на изтеклите три седмици, и като цяло предлагаше отново съдържанието на Instrumentum laboris, в това число и параграфите, които бяха подложени на най-силни критики в аулата – тези за хомосексуалността и за разведените с втори брак. Дискусията бе насрочена за следващата сутрин, с възможност за изготвяне на нови предложения за изменения само през нощта, и то върху текст, представен на един език, върху който текст поглед имаше само от една част от отците. Само че в утрото на 24 октомври Папа Франциск, който през цялото време с внимание следеше работата, бе изправен пред неочаквано отхвърляне на документа, редактиран от комисията. Ни повече, ни по-малко, 51 синодални отци се включиха в дебата, като по-голямата част от тях се противопостивяха на текста, подкрепян от Светия Отец. Сред тях бяха кардиналите Марк Уеле – префект на Конгрегацията за епископите, Джоузеф Едуард Кърц – председател на Епископската конференция на САЩ, Анджело Баняско – председател на Епископската конференция на Италия, Хорхе Либерато Уроса Савино – архиепископ на Каракас, Карло Кафара – архиепископ на Болоня, както и епископите Збигнев Гондецки – председател на полската Епископска конференция, Хенрик Хозер – архиепископ-епископ на Варшава-Прага, Игор Станкевич – архиепископ на Рига, Тадеуш Кондрушевич – архиепископ на Минск-Могилевск, Станислав Беси Догбо – епископ на Катиола, Кот д’Ивоар, Хлиб Борис Святослав Лончина – епископ на епархия „Светото семейство“ на украинците от византийски обряд в Лондон, и много други – всички, макар и с различен тон, изразили несъгласие с текста.
Естествено, документът нямаше как да бъде представен в този вид на следващия ден в аулата, тъй като имаше риск да събере малцинство от гласове и да доведе до голяма пукнатина. Компромисното решение бе намерено, следвайки пътя, начертан от теолозите от кръга „Германикус“ – кръга, който включва кардинал Каспер – иконата на прогресистите, и кардинал Мюлер – префект на Конгрегацията за учението на вярата. Между петък следобед и събота сутринта комисията преработи текста, така че сутринта в съботния ден на 24 октомври в аулата бе прочетен различен текст, след това гласуван следобед, като всеки от 94-те параграфа събра квалифицирано мнозинство от 2/3, което, при 265 присъстващи синодални отци се изразяваше в 177 гласа.
По време на съботния брифинг кардинал Шьонборн изрази очакването си да има заключение и относно най-дискутирания въпрос – този за разведените с втори брак: „Ако трябва да говорим за това, то трябва да го правим с голямо внимание, но ключовата дума е „преценка“, и ви приканвам всички да мислите в посока на това, че няма „бяло“ и „черно“, няма едно просто „да“ или „не“, че всичко е въпрос на преценка, и точно това е думата, използвана от св. Йоан-Павел II във „Familiaris consortio“: задължение да се извърши преценка, защото ситуациите са различни, а на необходимостта от такова преценяване Папа Франциск, добър йезуит, се е научил от млад. Преценяването означава да се опиташ да разбереш каква е ситуацията на тези двойки и на тези хора“.
„Преценка и интегриране“ е заглавието на параграфите с номера 84, 85 и 86. Най-спорният параграф 85, който в основата си съдържа отваряне към разведените с втори брак, както и възможност те да бъдат допуснати до тайнствата, без изрично да се споменава Причастието, бе приет със 178 гласа „за“, 80 „против“ и 7 „въздържали се“. Само един глас над необходимия кворум от 2/3.
Папа Франциск не излезе от този Синод с по-силен образ, напротив – излезе с един по-безцветен и по-отслабен образ в края на събранието на епископите. Документът, който той бе подкрепил първоначално, всъщност бе изцяло отхвърлен от мнозинството от синодалните отци – става дума за 23 октомври сутринта, неговия „черен ден“. Заключителното изказване на Папа Берголио не съдържаше и грам ентусиазъм по отношение на заключителния доклад, а само повторен упрек срещу онези отци от Синода, които защитаваха традиционните позиции. Затова, както каза между другото Папата в събота вечерта, „приключването на този Синод означава също, че сме съблекли затворените сърца, които често се крият дори зад учението на Църквата или зад добрите намерения, за да седнат на престола на Мойсей и да съдят, понякога с превъзходство и повърхностно, по отношение на трудните случаи и наранените семейства (…). Означава да сме търсили начин да открием хоризонтите, за да преодолеем всякаква конспиративна херменевтика и затваряне пред перспективите, за да защитим и утвърдим свободата на Божиите синове, за да предадем красотата на християнската Новост, понякога обхваната от ръждата на архаичния език или просто на неразбирането“. Остри думи, израз на горчивина и неудовлетворение: със сигурност това не са думи на победител.
Бяха победени и прогресистите, защото не само че няма никаква положителна препратка към хомосексуалните, но и отварянето за разведените с втори брак е много по-неясно изразено, отколкото те искаха. Но и консерваторите не могат да изпеят победната песен. Щом едва 80 синодални отци, една трета от събранието, гласуваха срещу параграф 85, това означава незадоволителен резултат. Фактът, че този параграф мина с един глас, не може да изтрие съдържащата се в него отрова.
Според заключителния доклад, участието в църковния живот от страна на разведените с втори брак, може да се изрази в „различни служби“: ето защо трябва „да се прецени кои от прилаганите в момента различни форми на изключване в литургичен, пастирски, възпитателен и институционален аспект могат да бъдат преодолявани. Те не само, че не трябва да се чувстват отлъчени, но могат да живеят и растат като живи членове на Църквата“ (параграф 84); „процесът на придружаване и преценка насочва тези вярващи в осъзнаване на тяхното положение пред Бог. Разговорът със свещеника, в един вътрешен порядък, допринася за формирането на правилна преценка по отношение на това кое пречи на възможността за едно пълно участие в живота на Църквата, както и на стъпките, които биха могли да го насърчат и развият“ (параграф 86).
Какво обаче означава да бъдат „живи членове“ на Църквата, ако не са в благодатно състояние, а пък приемат Светото Причастие? Нима „по-пълното участие в живота на Църквата“ за един мирянин не включва именно участието в тайнството Евхаристия? Казва се, че сега действащите форми на изключване, практикувани в литургичен, пастирски, възпитателен и институционален аспект биха могли да бъдат преодолявани „за всеки случай поотделно“, следвайки един via discretionis. Възможно ли е да бъде преодоляно изключването от тайнството Причастие? Текстът не го казва, но не го и изключва. Вратата не е широко отворена, а само открехната, а следователно – не можем да се отричаме, че така или иначе е отворена.
Докладът не утвърждава правото на разведените с втори брак да приемат Светото Причастие (следователно – не утвърждава и правото на прелюбодеяние), но в действителност сякаш Църквата се отказва от правото публично да дефинира като прелюбодеяние състоянието на второбрачните разведени, оставяйки отговорността за преценка по съвест на пастирите и на самите разведени с втори брак. За да се върнем към езика на Dignitatis Humanae, не става дума за едно „положително“ право на прелюбодейство, а за „негативно“ право да не бъде възпрепятствано неговото упражняване, или за едно право на „имунитет спрямо всякаква принуда в моралната материя“. Както в Dignitatis Humanae бе отхвърлено фундаменталното разграничение между „вътрешния форум“, който засяга вечното спасение на отделните вярващи, и „външния форум“, относим към общото благо на общността на вярващите. Причастието всъщност не е само индивидуален акт, но публичен акт, извършван пред общността на вярващите. Църквата, без да навлиза във „вътрешния форум“ (има се предвид вътрешния разговор със собствената съвест – бел. пр.), винаги е забранявала причастяването на разведените с втори брак, защото става дума за публичен грях, извършен във „външния форум“ (има се предвид общността на вярващите – бел. пр.). Моралният закон бива абсорбиран от съвестта, което се превръща в нещо ново – не само от богословска и морална, но и от канонична гледна точка. В този аспект Relatio finalis се вписва добре в двете motu proprio на Папа Франциск, чието значение един историк от училището в Болоня поясни пред „Кориере дела сера“ на 23 октомври с думите: „Прехвърляйки на епископите решението за анулиране на брака, Берголио не промени статута на разведените, но извърши един тих, огромен акт на реформиране на папството“.
Даването на възможността диозецалният епископ, като единствен съдия, да инициира по своя преценка кратък процес и стигане до присъда е аналогично на това да дадеш на епископа правото на преценка за моралното положение, в което се намират разведените с втори брак. Ако местният епископ сметне, че пътят на духовно израстване и задълбочаване на човек, който живее в нов съюз е налице, то той ще може да приеме Причастие. Речта на Папа Франциск от 17 октомври пред Синода индикира в „децентрализацията“ една църковна проекция на морал от типа „за всеки случай поотделно“. Папата заяви, че „отвъд догматичните въпроси, ясно дефинирани от Учението на Църквата, видяхме също, че нещо, което изглежда нормално за един епископ от един континент, може да се стори странно, почти скандално, на друг епископ от друг континент; това, което в едно общество се счита за нарушение на закона, би могло да бъде правилно или да е неясно в друго; това, което за едни е свобода на съвестта, за други може да е просто объркване. В действителност, културите са много различни помежду си и всеки общ принцип има нужда от инкултуриране, ако искаме да бъде спазван и прилаган“.
Моралът на инкултурирането, който всъщност е моралът „според отделния случай“ релативизира и разлага моралния закон, който, по дефиниция, е абсолютен и универсален. Няма такова добро намерение, нито такива смекчаващи обстоятелства, които да могат да превърнат едно добро действие в лошо, и обратното. Католическият морал не позволява изключения: или е абсолютен и универсален, или просто не е морален закон. Следователно, не бъркат онези медии, които представиха Relatio-то със заглавия от типа: „Пада абсолютната забрана за причастяване на разведени второбрачни“.
Изводът е, че сме изправени пред един двусмислен и противоречив документ, който позволява на всички да изпеят победната песен, макар никой да не е победил. Всички бяха победени, като започнем от католическия морал, който се оказа дълбоко унизен от Синода за семейството, закрит на 24 октомври.

Роберто ди Матеи

Забележка: Заглавието е на редакцията на www.catholic-news.bg.