Catholic-news

Италианският журналист Масимо Интровине коментира медийните истерии около Синода на епископите, приключил на 25 октомври т. г. Авторът пише: „Очаквахме възможни медийни спекулации, но това, което се случва, надминава всякакви прогнози. Трябва да го кажем ясно: става дума за колосална измама, скандал, срам (от страна на светските медии – б. пр.). В този подход към Синода има четири лъжи. Нека ги разгледаме, като същевременно се опитаме да проумеем какво точно ни каза Синодът“.

Опровержение на лъжа №1: Никоя енория, общност, свещеник или вярващ няма право към днешна дата „да прилага“ решенията на Синода. Синодът не е решил нищо и не е давал никакви предписания нито на свещеници, нито на вярващи. Той няма право да прави това. Два пъти по време на Синода, в началото и по средата, Папа Франциск се намеси, за да припомни, че „Синодът не е парламент“, и функциите му, независимо от очакванията за евентуални реформи, са уредени в Motu Proprio „Apostolica sollicitudo“ от 1965 г. на Папа Павел VI, с който е бил учреден. Този документ уточнява, че целта на Синода не е да въвежда реформи, а да дава „информация и съвети“ на Папата по повод решения, които той и само той евентуално може да вземе. Заключителният доклад на Синода не е текст, който е насочен директно към вярващите, с цел да уреди по някакъв начин техния християнски живот. Това е сборник от съвети и информации, които синодалните отци желаят да стигнат до Папата, като оставят решението да бъде взето от него.
Истина е, че по време на Синода бяха подложени на гласуване отделни предложения, но става дума за гласуване върху това какво да бъде посъветван Папата, а не върху това какво да бъде препоръчано на вярващите. Още по-малко има смисъл да се пише, както правят други, че на Синода Папата бил „загубил“, защото по някои точки от доклада изразите не били такива, каквито той предпочитал да бъдат. Може би за да сме ясни, трябва да се изразим с по-брутални термини: Папата винаги „побеждава“, защото накрая той сам е мнозинство дори срещу всички останали.

Опровержение на лъжа №2: Синодът никъде не съветва Папата да отвори вратите за причастяване на разведените с втори брак. Изрази като „Причастие за разведените с втори брак“ или други аналогични в доклада просто няма. Докладът отново заявява, че християнският брак е неразрушим и не съдържа в себе си никакво отваряне към развода. Приканва към приемане на разведените с втори брак в християнските общности, насърчавайки ги да участват в литургията и енорийския живот, но това е казвано много пъти и в миналото, и естествено, то не представлява новина. Колкото до „по-пълното участие в живота на Църквата“ на разведените с втори брак, параграф 85 от доклада призовава за преценка. Сред критериите за преценка се предлага разглеждане на въпроси като: „как разведените са се отнесли към децата си, когато съпружеският съюз е навлязъл в криза; дали са направили опит за помирение; какво е положението на изоставения партньор; какви последици има новата връзка за останалата част от семейството и за общността на вярващите; какъв пример дават на младежите, които трябва да се подготвят за брак“. Параграф 86 обаче изключва всякакво степенуване при прилагане на нормите: „предвид факта, че в една и съща норма няма степенуване (срв. Familiaris consortio, 34), тази преценка никога не трябва да се абстрахира от изискванията на истината“, дори когато ще трябва да бъдат поставени една до друга истината и милосърдието.
Ето защо дори е неточно да се пише, че за причастяването на разведените Синодът е посъветвал Папата да прикани свещениците „да решават за всеки отделен случай“. Истина е, че „по-пълното участие“, абстрактно погледнато, би трябвало да включва и достъп до тайнствата, и това обяснява защо параграф 85 от доклада постигна необходимото мнозинство само с един глас. Припомняйки отново, с риск да се повторя, че гласуването се отнася само до това какво да бъде посъветван Папата, можем да разберем мотивите на онези, които са гласували против, като отбележим обаче, че параграф 85 не се състои от удивителни знаци, а от въпросителни – истински синтез на различни позиции, по повод на които отговорност на Папата е да разсее всякакво съмнение. Но да се твърди, че в параграф 85 е записано, че е възможно даването на Причастие на разведени с втори брак, означава, че някой просто не го е чел.

Опровержение на лъжа №3: Като четем някои вестници, оставаме с впечатлението, че Синодът се е събрал, за да обсъжда разведените с втори брак и хомосексуалните. Папата вече предупреди: въпросът за разведените с втори брак не е основният въпрос. Само че никой не пожела да го чуе. За разведените се говори страница и половина в един много по-обширен документ. Заключителният доклад иска преди всичко навсякъде в Църквата да се говори повече за красотата на семейството, за брака, за вярната и нерушима любов между мъж и жена. Синодът знае, че много страни, в това число и Италия, първият проблем не е участта на браковете, а фактът, че все по-голям брой млади хора избират да живеят съвместно, без да сключват брак. Синодалните отци не препоръчват на Папата анатеми и осъдителни присъди, а го молят да въведе Църквата в една голяма глобална кампания, за да могат младите хора отново да се влюбят в брака и да решат да прекарат живота си в риск, но и заедно, в красотата на семейството и децата.
В заключителното изказване Папа Франциск ясно говори за милосърдието, но преди всичко призова „всички да разберат важността на институцията „семейство“ и на брака между мъжа и жената, основаващ се на единството и нерушимостта, и да го оценят като основен фундамент на обществото и човешкия живот“. Докладът предлага една много широка трактовка на величието на брака и решителната роля на семейството в Църквата и обществото. Това е сърцевината на Синода.

Опровержение на лъжа №4: Тази лъжа важи само за някои медии и журналисти, но може би е най-голямата. Някои, като започнем от „Ню Йорк Таймс“, се опитаха да намерят в доклада на Синода дори отваряне към хомосексуалните съюзи. Синодът се занима твърде малко с хомосексуалните, но се занима с тях достатъчно, за да каже много точно именно обратното. Разбира се, Синодът повтори онова, което бе записано през 1992 г. в Катехизиса на Католическата Църква: хомосексуалните трябва да бъдат приемани в семействата и общностите с „уважение, състрадание и деликатност“. В същото време, Синодът повтаря, че бракът е само между мъж и жена, и че Църквата не може да приеме „аналогии, дори и далечни, между хомосексуалните съюзи и планът на Бог за брака и семейството“. Фразата „дори далечни“ е много важна. Тя означава, че Църквата отхвърля не само хомосексуалния „брак“, но също и институциите, както и да се наричат те, които представляват „аналогии“, макар и само „далечни“ на брака…

По-нататък авторът изтъква, че въпреки обвиненията срещу Църквата, синодалният документ много остро и ясно е осъдил теорията „джендер“, която отхвърля разликата и естествената взаимна връзка между мъжа и жената. Докладът насърчава преоткриването на ценностите на енцикликата Humanae Vitae. Остро са отхвърлени абортите и евтаназията. Заключението на Масимо Интровине е следният риторичен въпрос: „Колко от вярващите, но също и от свещениците, четат само светските вестници, вместо текста на синодалния доклад и речите на Папата?“.

Превод със съкращения: www.catholic-news.bg
Източник: La Nuova Bussola Quotidiana