Всички покойни верни
Братя и сестри,
На днешния ден възпоменаваме нашите покойни и нерядко се питаме за смисъла на страданието и смъртта.
Най-често разбираме смисъла в страданието, което е плод, последствие от наше или на ближните ни провинение. Отче – каза веднъж един човек, – станах болен просяк – лишен от здраве и имане, защото се напивах, не се лекувах и водех много лош живот. Заслужих си съдбата и сега справедливо трябва да нося кръста…
Как да се справим със страданието и смъртта, за която не сме „заработили” сами?
Били сме набожни и верни на Господ Бог и все пак някой несправедливо ни е осъдил или пък сме се разболели от някоя страшна болест.
Страданието е често последствие от греха, но не винаги. Понякога страданието не би могло да бъде нито наказание за греха, нито последствие от греха. Като например Исусовото страдание. Какъв е бил тогава смисълът на Исусовото страдание?
Трябва да се изместим в друго измерение и на друга основа, където няма никакви наказания, а където се говори само за любовта към Бог. Страдащият Исус, пренебрегнатият, оплютият, разпнатият, ни показва кога наистина се обича Господ Бог.
Когато всичко при нас върви добре, ние сме щастливи, всичко се случва по нашия замисъл, казваме, че обичаме Бог.
Често, когато искаме да бъдем щастливи и се молим за това, идва незаслужено страдание, страшно нараняване, което не разбираме. Спохожда ни незаслужена болка, която не е нито наказание за греховете, нито последствие от неподреден и грешен живот.
Важно е тогава да се решим на героичния акт на любовта и да кажем на Бог: „Господи, искам това, което Ти искаш.” Това е най-същественото, на което можем да се решим. То е, което спасява света. Нищо не разбирам. Само мрак и тъмнина цари около мен. По човешки не виждам смисъл в страданието, а все пак Той точно това от мен поиска, защото има по-големи планове от мен. Съгласието на това е най-възвисеното свидетелство на любовта към Бог.
Бог често праща кръстове на хората, които са справедливи, невинни, защото ги зове по този начин към светостта. Тях, страдащите, и другите около тях.
Амин.
Отец Мариуш Полцин OFM Cap.
Новини: Проповеди












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар