Catholic-news

Папа Франциск обяви Юбилейна година на милосърдието, която ще започне след около месец, на 8 декември празника на Непорочното Зачатие. В интервю за zenit.org кардинал Пиаченца обяснява какво представлява милосърдието и какво трябва да се разбира под тази дума:

„Да започнем като св. Тома, като кажем какво не е милосърдието. Милосърдието не е нито сляпа толерантност, нито оправдаване на греха, нито пък право.
Милосърдието не е толерантност, защото то не се ограничава с това да „понася“ грешника и да го оставя да продължава да греши, а открито осъжда греха и по този начин обича грешника: То признава, че той не се състои от греха си, а е повече; то носи делата му на светлината на истината, на цялата истина и по този начин му предлага спасението.
Милосърдието не оправдава греха, посочвайки някакви социално-културни, икономико-политически или лични обстоятелства. То цени човека толкова много, че изисква от него равносметка за всяко едно негово действие и така го признава за „отговорен“ пред Бог.
В крайна сметка, милосърдието не е право. То не е по презумпция, само защото човек съществува. А правото на нещо се състои всъщност точно в това – нещо да следва за човека, само поради факта, че той е, че съществува. За милосърдието обаче не може да се настоява, нито към Бог, нито към Църквата, служителка на Божието милосърдие.
Сега стигаме до това какво наистина е милосърдието. Милосърдието е преди всичко жива и истинска, непроменлива и вечна реалност, която се приближава към човешката мизерия поради загадката за абсолютната божествена свобода и „спасява“ тази човешка мизерия не като я отменя или игнорира, не и като я забравя, а като я приема като „лична“. Когато тялото на Христос се изнася с процесия от Църквата на чудесните тържества през Страстната седмица, провеждани в Южна Испания и на много други места, където благочестието на народа е голямо, често от обединения в молитвата народ се издига глас, изпълнен с вълнение и дълбоко състрадание, който вика: „Милосърдие!“ Точно така е, милосърдието е личност, то е Христос! Въплътеният, умрял и възкръснал Христос. Той иска да изгради с всеки човек лични отношения на истина и любов. И всичко това се нарича от нашата перспектива на бедни, удивени и изумени грешници: `Милосърдие`.“

Запитан къде днешните хора могат да намерят милосърдието и дали то познава някакви граници кардиналът обяснява:
„Това милосърдие се намира със сигурност там, където самият Христос е искал да се срещне с човека: в собствената си плът! Тази плът на Христос, възкръснала и жива, е продължена по тайнствен начин от силата на Светия Дух в Църквата, която е неговото мистично тяло. В Църквата милосърдието очаква грешниците чрез онези мъже, които са избрани, призовани и направени служители от Христос и се приближава до тях лично в тайнствата, особено в тези на Помирението и Евхаристията. Всички тайнства – и самата Църква – са дело на Христовото милосърдие, тъй като чрез тях Той не само „премахва“ греха, но премества грешниците в една незаслужена и немислима пълнота на живот, така че заедно с Него и „в“ Него те стават деца на Бога. Това се случва особено чрез Кръщението. Православните братя биха казали, че човекът е „обожествяван“ от Христос. След това тайнството на Помирението подновава дара на нашето Кръщение, като премахва това, което му противоречие или се противопоставя: греха. Това милосърдие на Бога, което е Христос, е безгранично като Неговата любов, която е една и съща с любовта на Отца. Въпреки това то знае една граница, една единствена, съответстваща на онази граница, която Бог е поставил за Своето всемогъщество: свободата на човека. Ако човек не приеме и не се отвори за милосърдието, което Бог му предлага, а го отхвърля с решенията и конкретните си действия, Бог не му го налага. С божествено, неуморно търпение – ни повтаря Папа Франциск – Той чака човекът да се обърне по пътя на земното си странстване и предоставя всички необходими благодати, за да стане това.“

А какво се случва, след като земното странстване завърши:
„Когато настъпи фундаменталният и свят – често забравян – миг на „прехода“, за човека се отваря така нареченият отделен съд: Душата, временно лишена от тялото си, се намира пред лицето на Христос, справедливия Съдия и Спасител, който я оценява не според субективните й убеждения, нито въз основа на обстоятелствата, при които е живяла, а според делата й, според крайната цел, която сърцето е възложило на делата. Преходът в крайна сметка не е нищо друго – и така също вечната участ – освен едно внезапно „разширение“, бихме могли да кажем, „увековечаване“ на нашия последен „настоящ момент“, който, опразнен от хода на времето, се намира пред светлината и истината на Христос, в онази „вътрешна нагласа“, узряла в нас на земята. Христос ще съди нашите дела, а неразделна част от тях е да сме просили и получили милосърдие за своите собствени грехове, самите ние да сме били милосърдни по отношение на нашия ближен, и да сме постоянствали в молитвата. Отделният съд, след който в края на времената ще последва Страшният съд и възкресението на телата, превежда душата веднага – бихме могли да кажем – в крайното и назначение: от едната страна имаме или вечното спасение, което ни вижда веднага заедно с всички светци в блажено съзерцание на Бога в небето, или преминаване през очистващия огън на чистилището, а от другата – да не дава Господ! – вечното проклятие, което наричаме ад.“

Дали е актуално днес да се говори за действителността на чистилището и какво може да се каже на хората за това:
„Че нищо, което се отнася до нашата личност, не е без значение в очите на Бога. Винаги актуалната реалност на чистилището, защото тя е винаги истинска, потвърждава, че Бог има толкова безкрайно уважение към човешкото създание и така „ужасно“ на сериозно взема сътворената за нас свобода, че й се покорява, както бихме могли да кажем. Той не желае смъртта на грешника, четем в книгата на пророк Йезекил, а иска той да се обърне и да живее (срв Йез. 33,11). Но въпреки че Бог иска да дари на човека само живота, Той решил да уважава свободата му до такава степен, че му позволява избора да „отхвърля“ определено любовта Му или да го приема дотолкова, доколкото е съгласен, винаги в неговата свобода, показваща се в делата му. Ако това „последно отваряне“ на сърцето още не е пълно, но ясно е ориентирано към Божията истина, тогава душата ще се нуждае от едно последно „обръщане“, от подготовка за това да гледа Бог, чрез живия пламък на Неговата любов, както пояснява трактата на голямата светица и теоложка на чистилището Катерина от Генуа и както учи почетният Папа във втората си енциклика Spe Salvi (срв Spe Salvi, 48).
За онези, които са в чистилището, тъй като времето на свобода е свършило, вече няма възможност за „заслуги“, т.е. доброволно да си сътрудничат с Христовата благодат. Тези братя могат само да „получават“ тази благодат, което става чрез молитвата на Църквата, чрез така наречената „застъпническа молитва“, състояща се по-специално в принасянето на олтарната жертва, в делата на милосърдие и милостинята. Главните действащи лица в тази молитва са преди всичко Пресвятата Божия Майка Мария, перфектната икона на Църквата и посредница на всяка благодат, и след това ние, които чрез Кръщението живеем в общение с верните от всички времена.“

Застъпническата молитва форма на милосърдие ли е и кой извлича ползи от това:
„Разбира се, застъпническата молитва е незаменимо дело на милосърдие! То се корени преди всичко и винаги в милосърдието на Христос, който единствен може да спаси и очисти сърцето на човека, който обаче в Своята доброта ни позволява да участваме в спасителното Му дело, като по този начин ни оставя да станем „сътрудници“. Именно в това сътрудничество, в това участие в делото на Христос е първата изключителна печалба: ние биваме утвърдени в Господ, като в още по-голяма степен ставаме част от Неговия начин на мислене и Неговите чувства. След това полза от това извлича вярата ни, тъй като тя се разширява още повече за невидимата реалност, от което се заздравява. И накрая душите в чистилището извличат сигурна полза, получават „облекчение“ от нашата молитва до окончателното си освобождаване. Това дело е толкова голямо и незаменимо, че „in commemoratione omnium fidelium defunctorum“, на Задушница, 2 ноември, Църквата го обогатява с дара на пълна индулгенция, т.е. опрощаване на всички временни наказания, които произтичат от греха и които „задържат“ душата в чистилището. По този повод ще бъде възможно да се придобие индулгенция за бедните души в чистилището при обичайните условия: тайнството Изповед по време на осемте дни преди или след, приемане на св. Причастие, молитва за намеренията на Папата, отвръщане от всеки грях, дори от простителни грехове, и посещение на гробищата от 1 до 8 ноември или на енорийската църква от 12 ч. на 1 ноември до вечерта на 2 ноември. Това в крайна сметка е точно милостта на Христос: преминава през Небето и земята и събира всичко в едно, бърза да помогне на хората в това време и ги подготвя за небето, без обаче да задушава свободата, а я води към немислима преди това висота, като я призовава да бъде обичана, да обича в Него и с Него, и по този начин да сътруничи на Неговото собствено спасително дело. Нека Пресветата Дева Мария, майка на милосърдието, ни учи да търсим милосърдието, да обичаме милосърдието и така наистина да живеем милосърдието!“

(със съкращения)