Отец Иван Топалски: „В Бога ще бъдем всички едно“

2 ноември 2015, 07:55

На 1 ноември католиците от енория „Св. Андрей“ в Калояново тържествено честваха празника Всички светци, а заедно с него, заради неделния ден, и Възпоменанието на всички починали. След края на светата литургия всички вярващи се отправиха в шествие към гробищата, където се помолиха за душите на починалите си близки. Публикуваме вълнуващата проповед, произнесена от енорийския свещеник отец Иван Топалски по време на литургията – думи, които могат да разчувстват и най-закоравелите сърца!

„Драги верни,
Днес честваме празника Всички светци и Възпоменанието на покойните. В Символа на вярата ние изповядваме, че вярваме в една свята, католическа Църква, вярваме във възкресението на телата, опрощението на греховете и в общението на светците. Предполагам, почти всички знаят, какво ще рече да вярваме във възкресението, да вярваме в опрощението на греховете, във възкресението на телата също, но дали знаем какво означава, че вярваме в общението на светците? Знаете, че ние говорим за Църква, бореща се тук на земята – Църква, която е в едно непрекъснато поклонничество в борбата с изкушенията, срещу дявола, която върви към своето спасение – това сме всички ние, живите, тук, на земята; говорим и за страдащата Църква в Чистилището, т.е. душите на всички онези, които се пречистват в Чистилището, в очакване на небесния Рай; и говорим за Църква, тържествуваща, която вече е в Божията светлина – душите на всички онези, които са пред Бога, в Неговата благодат. Между тези три Църкви – тук, на земята, душите в Чистилищите, и душите, които са вече в Рая, съществува една тясна връзка. Това ще рече общението на светците. Ние, живите, които сме тук, на земята, мислим ли за душите на починалите си близки, чувстваме ли ги близо до себе си? Да! А душите, които са вече пред Бог в Рая, те дали мислят за нас? Естествено, че мислят, те не са ни забравили. Макар и бидейки вече в светлината Божия, тяхната връзка с нас не е прекъсната и на свой ред те се застъпват и се молят за нас. Това е общението на светците, драги верни! Затова ние, които сме тук, живите на земята, честваме празника на всички светци и възпоменанието на умрелите.
Макар и да знаем, че в отвъдното е истинският живот и че там е по-хубаво от тук, няма как да не скърбим от раздялата с онези, които сме обичали, от раздялата с онези, с които сме прекарали и добро, и лошо тук, на земята, с които са ни свързвали толкова много неща. Как да не скърбим за онези, които са ни дарили с живот? Сам Исус Христос скърби за Своя приятел Лазар. Така и ние, като човешки същества, макар и изпълнени с вяра във Възкресението и вечния живот, в днешния ден особено сърцата ни са изпълнени с тъга. Въпреки че на мен ми е направило впечатление, предполагам и на вас: редом с Великден днес е като че ли вторият ден, втората литургия, в която най-явно и силно ние вярващите засвидетелстваме вярата си във Възкресението! Ясно е: на Великден, когато сме тук в църквата, ние вярваме и изповядваме вярата във Възкръсналия Господ и наш Спасител Исус Христос и се поздравяваме с „Христос възкресе!“. Но днес, драги верни, ако ние не вярвахме във вечния живот и възкресението, щяхме ли да сме тук? Аз бих казал, че ако ние нямахме тази вяра, то нямаше смисъл и днес да стоим тук, в храма. Защото ако нямаше възкресение, ако нямаше вечен живот – тогава от всички онези, които са ни предхождали, няма нищо вече, разбирате ли!? Но вярата във Възкресението ни е събрала тук, защото ние знаем и вярваме, че душите на всички наши близки, които вече са преминали в отвъдното, са живи и съпричастни с нас. Душите на онези, които са в Чистилището, имат нужда от нашата подкрепа, защото с молитвите си, с милосърдните си дела, със светите литургии, които отслужваме за тях, ние им помагаме, облекчаваме мъките им в Чистилището и съкращаваме по Божията благодат и милосърдие времето на техния престой там.
Направи ми много хубаво впечатление вчера и предишните дни, когато отивах на гробищата, да видя гробищата изпълнени с хора – не само днешния ден, вчера по обяд имаше поне на двадесет гроба хора, които бяха там, почистваха, молеха се; други жени и мъже почистваха пътеката към гробищата. Това е израз на нашата вяра и отражение на онова, което имаме в душите си, драги верни. Защото има една мисъл, която гласи следното: „Ако искате да разберете какво представлява едно село или хората, които живеят в него, първо минете през гробищата“. И е вярно! Според това как ние почитаме покойните, как се грижим за местата, където те са погребани, можем да си извадим заключение и за духовното състояние на нас, които живеем в тази енория.
След малко ще се помолим и ще прочетем имената на всички онези, за които са дадени днес свети литургии. Това за тях е празничен ден, защото в Чистилището те очакват тези молитви, които ще им помогнат, тъй както един изгубен човек в пустинята е благодарен дори и на капка вода – по същия начин са благодарни и душите в Чистилището на тези молитви. Вярно е, ще бъдат много, ще трябва да останем може би 10-15 минути на крака, за да ги изслушаме, но не го ли заслужават те това? И между многото – 100, 200, 300, не знам колко имена са, всеки иска да чуе това на своя близък. Нека никога не забравяме за тях – не само в днешния ден, но и през цялата година! Днес е техният празник. Това е най-малкото, което можем да направим за тях. Представете си ако те бяха още при нас, какво щяхме да направим за тях? Примерно за рожден ден, за имен ден, по някой друг повод – нямаше ли да скочим да направим всичко за този, когото обичаме – за родител, за брат, сестра, съпруг, съпруга, за дете – какво щяхме да направим за тях, ако бяха живи? С колко подаръци и други неща щяхме да ги отрупаме? Най-вече с любовта си. Ето, когато са в небето – най-хубавото, което можем да направим за тях, е днес да сме в храма, на колене пред Бог, и да се молим за тях, да ги дарим с нашите молитви и да им засвидетелстваме любовта си и това, че не са забравени, и никога няма да бъдат забравени… И да им засвидетелстваме нашата вяра във Възкресението и увереността си, че един ден в Небето отново ще се съберем. И там вече, в Небесното Царство няма да има раздяла, но в Бога ще бъдем всички едно!
Вечен покой дай им, Господи, и вечната светлина да ги озари! Нека в мир да почиват! Амин“.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар