Catholic-news

На 1 ноември 2015 г. – деня, в който Църквата тържествено чества празника Всички светци, Папа Франциск измоли традиционната неделна молитва „Ангел Господен“, заедно с поклонниците, изпълнили площад „Св. Петър“. Преди молитвата Светият Отец произнесе следните думи:

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Празнувайки днешното тържество Всички светци, ние чувстваме по един особен начин колко жива е реалността на общението на светците – нашето голямо семейство, състоящо се от всички членове на Църквата: както тези, които все още са поклонници на земята, така и тези – неизмеримо повече – които са ни напуснали, за да поемат към небесата. Ние всички сме заедно, и това се нарича „общение на светците“, т. е. общност на кръстените.
В литургията Книгата Откровение ни припомня една съществена характеристика на светците, за които казва така: това са тези, които с цялото си същество принадлежат на Бог. Те са представени като голямо множество «избрани», облечени в бели дрехи и белязани с «Божия печат» (срв. Откр 7, 2-4. 9-14). Посредством този последен детайл, в рамките на един алегоричен език, се подчертава, че светците принадлежат изцяло и изключително на Бог, и представляват Негова собственост. Какво обаче означава да носиш Божия печат през живота си и в личността си? За това ни говори пак апостол Иван: това означава, че в Исус Христос ние сме станали истински Божии чеда (срв. 1 Ив 3, 1-3).
Осъзнаваме ли този голям дар? Всички ние сме деца на Бог! Спомняме ли си, че в кръщението сме получили «печата» на нашия Небесен Отец и сме станали Негови деца? По-просто казано, ние носим фамилното име на Бог, нашето фамилно име е Бог, защото сме Божии деца. В това се корени призванието за святост! И светците, които днес възпоменаваме, всъщност са тези, които се живели в благодатта на своето кръщение и са съхранили «печата», постъпвайки като Божии деца, които се стараят да подражават на Исус; и сега вече са достигнали своята цел, защото най-накрая «ще видят Бог такъв, какъвто си е».
Другата отличителна черта на светците се състои в това, че те са пример за подражание. Обърнете внимание, че става дума не само за канонизирани светци, но и за светци, ако може така да се каже, «от отсрещната врата», които по Божия благодат се стараят да живеят Евангелието в своя всекидневен живот. Ние самите срещаме такива светци – може да е някой от нашето семейство или някой приятел, познат. Трябва да сме им благодарни, но преди всичко – трябва да сме благодарни на Бог, затова че ни ги е дал като жив и заразителен пример как трябва да се живее и умре във вярност на Господ Исус и Неговото Евангелие. Колко добри хора сме познавали и познаваме, и казваме за тях така: «Той е светец! Тя е светица!». Всичко това го казваме спонтанно. Това са светците от съседската врата – не канонизираните, а тези, които живеят заедно с нас.
Подражаването на техните дела на любов и милосърдие е своеобразно продължение на тяхното присъствие в този свят. И на практика, тези евангелски постъпки са единственото нещо, което смъртта не може да унищожи: жест на нежност, щедра помощ, време, прекарано с някого, за да бъде изслушан, посещение, добра дума, усмивка… В очите ни тези жестове може да изглеждат незначителни, но в очите на Бог те са вечни, защото любовта и състраданието са по-силни от смъртта.
Нека Пресвета Дева Мария, Царица на всички светци, не помага все повече да се доверяваме на Божието милосърдие, за да можем смело да вървим по пътя на светостта. Нека поверим на нашата Майка всекидневния си труд и й се помолим за нашите скъпи покойни, в дълбоката надежда, че един ден всички заедно ще се срещнем в славната общност на Небесата».

Превод: © www.catholic-news.bg