Catholic-news

За трета поредна година, в следобедните часове на 1 ноември, Папа Франциск отслужва света литургия при римското гробище във Верано. Публикуваме текста на проповедта, произнесена от Светия Отец.

„В Евангелието чухме Исус, който поучава Своите ученици и събралото се множество на хълма, близо до Галилейското езеро (вж. Мт 5, 1-12). Думите на живия и възкръснал Господ сочат и на нас, днес, пътя за постигане на истинското блаженство, пътя, който води в Небето. Това е път, който е труден за разбиране, защото върви срещу течението, но Господ ни казва, че който поеме по този път, е щастлив – рано или късно става щастлив.
„Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството Небесно“. Бихме могли да се запитаме как е възможно да бъде щастлив бедният духом човек, чието единствено съкровище е Небесното Царство. Причината е точно в това – този, който има сърце, лишено и освободено от много земни неща, е човек в „очакване“ на Небесното Царство.
„Блажени плачещите, защото те ще бъдат утешени“. Как могат да са щастливи тези, които плачат? Въпреки това, онзи, който в живота си никога не е изпитвал тъга, тревога, скръб, той никога няма да познае силата на утешението. И обратно, радостни могат да бъдат тези, които имат способността да се вълнуват, способността да усещат в сърцето си скръбта в своя собствен живот и в живота на останалите. Тези хора ще бъдат щастливи! Защото нежната десница на Бог Отец ще ги утешава и милва.
„Блажени кротките“. А ние, напротив, колко пъти се оказваме нетърпеливи, нервни, вечно готови да се оплакваме! Имаме толкова много претенции към другите, но когато някой засегне нас, реагираме с висок глас, все едно сме господари на света, а всъщност, реално погледнато, всички ние сме деца на Бог. Нека по-често се сещаме за всички онези майки и бащи, които са толкова търпеливи със своите деца, въпреки „че те ги правят луди“. Това е пътят Господен – пътя на кротостта и търпението. Исус премина по този път – още от малък той претърпя преследване и изгнание; а след това, като възрастен – клевети, засади, фалшиви обвинения пред съда; но всичко това Той понесе с кротост. От любов към нас понесе дори и кръста.
„Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще бъдат наситени“. Да, тези, които имат силно чувство за справедливост, и то не само по отношение на другите, но най-вече – към самите себе си, те ще бъдат наситени, защото за готови да приемат най-голямата справедливост – онази, която само Бог може да даде.
След това, „блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани“. Щастливи са онези, които умеят да прощават, които имат милосърдие към другите, които не съдят всичко и всички, а напротив – опитват се да се поставят на мястото на другите. Прошката е нещото, от които всички ние се нуждаем, никой не е изключен. Ето защо, в началото на литургията ние признаваме самите себе си за такива, каквито сме, а именно – грешници. И тук не става дума за начин на изразяване, за някаква формалност – става дума за акт на истината. „Господи, ето ме тук, имай милост към мен“. И ако умеем да даваме на другите прошката, която искаме за самите себе си, ние сме блажени. Както казваме в „Отче наш“: „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници“.
„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“. Нека се вгледаме в онези, които сеят раздори – дали са щастливи? А онези, които винаги търсят възможности да измамят, да се възползват от другите – те дали са щастливи? Не, няма как да са щастливи. И обратно, онези, които всеки ден търпеливо се опитват да сеят мир, които са майстори на мира, на помирението, те са блажени, защото са истински синове на нашия Небесен Отец, Който сее винаги и само мир, до такава степен, че изпрати в света Своя Син като семе на мир за човечеството.
Скъпи братя и сестри, това е пътят на светостта, който е и път на щастието. Това е пътят, по който премина Исус, нещо повече – Той самият е този Път: който върви с Него и преминава по Него, той влиза в живота, във вечния живот. Нека просим от Господ благодатта да бъдем прости и смирени хора, благодатта да умеем да плачем, благодатта да бъдем кротки, благодатта да работим за справедливостта и мира, и най-вече – благодатта да позволим на Бог да ни прости, за да станем инструменти на Неговото милосърдие.
Така постъпваха светците, които са ни предшествали в небесната родина. Нека те ни придружават в земното ни поклонничество, нека ни насърчават да вървим напред. Нека тяхното застъпничество ни помага да вървим по пътя на Исус, както и да изпросим вечното щастие за нашите починали братя и сестри, за които отслужваме тази литургия“.

Превод: © www.catholic-news.bg