Catholic-news

Размишление на Папа Франциск
преди неделната молитва „Ангел Господен“
8 ноември 2015 г., площад „Св. Петър“

„Скъпи братя и сестри, добър ден с това хубаво слънце!
Евангелският откъс тази неделя се състои от две части: в едната се описва какво не трябва да правят Христовите последователи; в другата пък виждаме един идеален пример за всеки християнин.
Да започнем първо с това какво не трябва да правим. В първата част Исус обвинява книжниците и законниците в три недостатъка, които си проличават от техния начин на живот: горделивост, алчност и лицемерие. Както казва Исус, те „обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките“ (Мк 12, 38-39). Но под тази толкова тържествена външност се крият фалш и несправедливост. Докато публично си придават важност, те използват властта си, за да „изпояждат домовете на вдовиците“ (вж. ст. 40). Днес също съществува риск да бъде възприет такъв тип поведение – например, когато молитвата бива разделяна от правдата – защото не може да се отдава почит към Бог, а същевременно да се причинява вреда на бедните. Или когато казваш, че обичаш Бог, а в същото време противопоставяш на Него своето собствено тщеславие, своята собствени сметки.
В този ред на мисли продължава и втората част от днешното Евангелие. Мястото на действие е Йерусалимският храм, по-точно – мястото, където хората хвърляли монети под формата на дарения. Имало много богати, които хвърляли много монети, но и една бедна жена-вдовица, която хвърлила всичко на всичко две дребни монети. Исус внимателно наблюдавал жената и насочил вниманието на Своите ученици към резкия контраст в тази сцена. Богатите с голяма показност давали онова, което им е излишно, докато вдовицата, дискретно и смирено, дала „всичко, що имаше, цялата си прехрана“ (ст. 44).; ето защо за нея Исус казал, че тя е дала повече от всички. Поради крайната си бедност тя можела да остави едната монета в храма, а другата да задържи за себе си. Но тя не искала да дели с Бог – дала Му всичко. В своята бедност тя разбрала, че ако имаш Бог, имаш всичко; чувствала се изцяло обичана от Него, и тя, от своя страна, също Го обичала изцяло. Само какъв прекрасен пример от тази стара жена!
Днес Исус казва и на нас, че мярката за справедливостта не е количеството, а пълнотата. Има разлика между количество и пълнота. Ти може да имаш много пари, но да си празен – да няма пълнота в сърцето си. Помислете през тези седмица за разликата между количеството и пълнотата. Не става дума за портфейла, а за сърцето. Има разлика между портфейла и сърцето… Има болести на сърцето, които свалят сърцето до нивото на портфейла… И това не е добре! Да обичаш Бог „с всичкото си сърце“ означава да се повериш на Него, на Неговото провидение, и да Му служиш в най-бедните братя, без да очакваш каквото и да е в замяна.
Ще си позволя да ви разкажа една забавна случка, случила се в предишния ми диоцез. Седели на масата майка с три деца. Бащата бил на работа. Хапвали котлети по милански… В един момент се потропало на вратата и едно от децата – всички били малки – на 5, 6 и 7 години, – най-голямото, дошло и казва: „Мамо, един бедняк иска нещо за ядене“. И майката, добра християнка, ги попитала: „Какво да правим?“. „Мамо, нека му дадем“ – казали децата… „Добре“. Взела ножа и вилицата и отрязала половината от всеки котлет. „Ама, мамо, не! Не така! Вземи от хладилника“. Майката казала: „Не, така ще можем да направим три сандвича!“. Така децата научили, че истинското милосърдие не произтича от онова, което ни е излишно, а от онова, от което изпитваме нужда ние самите. Сигурен съм, че в онзи следобед те са погладували малко… Но така се прави!
Изправени пред нуждите на ближния, ние сме призвани да се лишаваме – както онези деца се лишили от половината котлети – от нещо необходимо, а не само от нещо излишно; призвани сме да отделим на другия необходимото време, а не просто от свободното си време; призвани сме веднага и безрезервно да отдадем някой наш талант, а не чак след като сме го използвали за нашите лични или групови интереси.
Нека просим от Господ да ни приеме в училището на тази бедна вдовица, която Исус, за удивление на учениците, издига на катедрата и я представя като учителка на живото Евангелие. Чрез застъпничеството на Мария – бедната жена, която отдаде целия си живот на Бог за нас, нека измолим дара на бедното сърце, но богато с радостна и безкористна щедрост“.

Източник: © www.vatican.va
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg