Catholic-news

Публикуваме пълния текст на проповедта, която Папа Франциск произнесе по време на голямата света литургия, отслужена от него на 10 ноември 2015 г. на стадион „Артемио Франки“ във Флоренция, с участието на около 50 хиляди вярващи, изпълнили трибуните и тревата на игрището. Това бе последното събитие от еднодневното апостолическо пътуване на Папа Франциск в Тоскана.

„В днешното Евангелие Исус задава на учениците Си два въпроса. Първият: „За кого Ме мислят човеците Мен, Сина Човечески“ (Мт 16, 13), е въпрос, който показва колко отворени към всички са сърцето и погледът на Исус. Исус се интересува от мнението на хората, не с цел да им угоди, а за да може да общува с тях. Без да знае какво мислят хората, ученикът се изолира и започва да съди хората според своите собствени мисли и убеждения. Поддържането на един здрав контакт с реалността, с онова, което преживяват хората, с техните сълзи и радости, е единственият начин да можеш да им помогнеш, да можеш да поучаваш и общуваш. Това е единственият начин да говориш на сърцата на хората, като се докосваш до техния всекидневен опит: работата, семейството, проблемите със здравето, трафика, училището, медицинските услуги и т. н…. Това е единственият начин сърцата им да бъдат отворени към Бог. Всъщност, когато Бог пожела да говори с нас, Той се въплъти. Исусовите ученици не трябва никога да забравят откъде са били избрани, т.е. изсред народа, и не трябва никога да изпадат в изкушението да се държат резервирано, сякаш това, което хората мислят и преживяват не ги касае, или сякаш не е важно за тях.
Това важи и за нас. И фактът, че сме се събрали да отслужим светата литургия на един спортен стадион, ни го припомня. Църквата, подобно на Исус, живее сред хората и за хората. Ето защо през цялата си история Църквата винаги си е задавала един и същ въпрос: кой е Исус за мъжете и жените днес?
Също и светият Папа Лъв Велики, родом от Тоскана, чието възпоменание честваме днес, е носел в сърцето си този въпрос, това апостолско безпокойство дали ще могат всички да познаят Исус, и то да го познаят такъв, какъвто е наистина, а не някакъв образ, изкривен от философиите и идеологиите на времето.
Затова е необходимо съзряването на една персонална вяра в Него. В тази връзка, ето го и вторият въпрос, който Исус задава на учениците: „А вие за кого Ме мислите?“ (Мт 16, 15). Въпрос, който отеква и днес в съвестта на нас, Неговите ученици, и е решаващ за нашата идентичност и мисия. Само ако познаваме Исус в Неговата истина, ще бъдем в състояние да опазваме истината за нашето състояние на човеци, и ще можем да дадем своя принос за пълното хуманизиране на обществото.
Опазването и известяването на правата вяра в Исус Христос е сърцевината на нашата християнска идентичност, защото в изповядването на тайната на станалия човек Божи Син ще можем да проникнем в тайната на Бог и в тайната на човека.
На въпроса на Исус отговаря Симон: „Ти си Христос, Син на живия Бог“ (ст. 16). Този отговор съдържа в себе си цялата мисия на Петър и обобщава това, в което ще се превърне за Църквата Петровото служение, а именно – да пази и известява истината на вярата, да защитава и насърчава общението между всички Църкви, да съхранява дисциплината на Църквата. В тази мисия Папа Лъв е бил и остава образец – било то в ярките поучения, било то в неговите жестове, изпълнени с нежността, състраданието и силата на Бог.
Днес също, скъпи братя и сестри, радостта ни се състои в споделянето на тази вяра и в общия отговор към Исус Христос: „За нас Ти си Христос, Син на живия Бог“. Нашата радост се състои и в това да вървим срещу течението и да преодоляваме конюнктурното мнение, което, както и тогава, не може да съзре в Исус нещо повече от един пророк или учител. Нашата радост се състои в това да познаем в Него присъствието на Бог, Пратеника на Отца, Синът, дошъл, за да стане инструмент на спасение за човечеството. Това изповядване на вярата, което Симон Петър прави, е валидно и за нас. То не е просто фундаментът на нашето спасение, но е и пътят, по който то се осъществява, както и крайната цел, към която се стреми.
В основата на тайната на спасението всъщност стои волята на един милосърден Бог, Който не капитулира пред неразбирането, пред човешката вина и мизерия, но му се отдава до степен, че Той самият става човек, за да срещне всеки човек в неговото конкретно състояние. Тази милосърдна любов на Бог е това, което Симон Петър разпознава в лика на Исус – същия лик, който сме призвани да припознаем във формите, в които Господ е гарантирал Своето присъствие сред нас: в Словото Му, което осветява тъмата на умовете и сърцата ни; в Тайнствата, които ни раждат отново за нов живот след всяка наша смърт; в братското общение, което Светият Дух вдъхновява сред Господните ученици; в безпределната любов, която се отдава на щедро и внимателно служение в полза на другите; в бедняка до нас, който ни припомня, че Исус пожела да открие Самия Себе си и Отца в най-висша степен в образа на срамно разпънатия.
Тази истина на вярата е истина, която скандализира, защото изисква да вярваме в Исус, Който, бидейки Бог, се понизи, слезе до състоянието на слуга, чак до кръстна смърт, и затова Бог Го направи Господар на вселената (срв. Фил 2, 6-11). Тази истина продължава да скандализира и днес онези, които не могат да понесат тайната на Бог, изразена в лика на Христос. Няма как да докоснем и прегърнем тази истина, без да влезем в тайната на Исус Христос, както казва св. Павел, и без да направим Неговите мисли наши мисли (срв. Фил 2, 5). Само ако тръгнем от Сърцето на Христос бихме могли да проумеем, изповядваме и живеем Неговата истина.
В действителност, общението между божествено и човешко, осъществило се напълно в Исус, е нашата цел, отправната точка на човешката история съгласно Божия план. Блаженството на срещата между нашата слабост и Неговото величие, между нашата дребнавост и Неговото милосърдие е това, което ще запълни всеки наш недостатък. Тази цел обаче не е само хоризонт, който осветява пътя ни, но е и нещото, което ни привлича със своята сладка сила; това е нещото, което започваме да предвкусваме и да живеем тук и което бива изграждано ден след ден с всяко добро, което сеем около нас. Това са онези семена, които допринасят за създаването на едно ново човечество, обновено, където никой не е оставен отвъд границите или изхвърлен; където този, който служи, е най-големият; където малките и бедните са приети и на им се помага.
Бог и човекът не са две крайни противоположности: те се търсят от край време, защото Бог разпознава в човека Своя образ, а човекът разпознава себе си само като гледа Бог. Това е истинската мъдрост, която Книгата Премъдрост на Исус, Син Сирахов посочва като характеристика на онзи, който следва Господ. Това е мъдростта и на св. Лъв Велики, плод на сливането на различни елементи: слово, интелигентност, молитва, учение, памет. Но св. Лъв ни припомня също и това, че не можем да имаме истинска мъдрост, ако не сме свързани с Христос и ако не сме в служба на Църквата. Това е пътят, на който срещаме човечеството, а можем да се срещнем с него с духа на добрия самарянин. Не на последно място, хуманизмът, на който Флоренция е била свидетел в своите най-креативни моменти, винаги е имал в себе си образа на милосърдието. Нека това наследство бъде плодотворно за един нов хуманизъм за този град и за цяла Италия“.

След приветствените думи към Папата от страна на кардинал Джузепе Бетори, архиепископ на Флоренция, Светият Отец добави следните думи:
„Бих искал да ви благодаря за това топло посрещане през целия ден. Благодаря на господин кардинал-архиепископа, благодаря на кардиналите и епископите от епископската конференция на Италия и на нейния председател. Всичко, което сторихте днес за мен, е едно свидетелство. Благодарност към всеки един от вас.
Но специално бих искал да кажа едно „благодаря“ на затворниците, които направиха този олтар, където Исус дойде днес. Благодаря, че сторихте това за Исус.
И на всички вас, хиляди благодарности. И моля ви, молете се за мен“.

Източник: © www.vatican.va
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg