Catholic-news

Концепцията на Папата за синодална Църква, която Франциск изтъкна в рамките на обръщението си по повод 50-та годишнина от учредяването на Синода на епископите на 17 октомври т. г., трябва да бъде въведена в практиката. Това смята кардинал Райнхард Маркс, председател на немската Епископска конференция, сочен за един от т. нар. либерали в Църквата. „В поразителното си обръщение по средата на Синода, Папа Франциск много ясно заяви, че бъдещият път пред Църквата би могъл да се изразява само в синодалното коопериране“ – това казва Маркс в изказване пред Йезуитския колеж „Св. Георги“ във Франфурт в рамките на конференция, посветена на тема „Оздравителната децентрализация – от какви местни структури се нуждае мисионерската Църква?“. „Синодалната Църква е Църква, която взема под внимание всички нива – Папата, епископите, вярващите“ – добави Маркс, който е и член на Съвета на кардиналите. Винаги е съществувало това т. нар. „търсене на повече“ в историята на евангелизацията, с цел „да се достигне до повече хора и да бъдат евангелизирани повече страни“, но по думите на Макс това „повече“ вече не е достатъчно. „Евангелизацията трябва да отиде по-надълбоко“ – заявява немският кардинал.
В светлината на Апостолическото насърчение Evangelii gaudium на Папа Франциск, Църквата вече се била отворила към промяната според Маркс. „Външният вид на Църквата трябва да се промени“ – друга идея от изказването му. „За някои хора това звучи ужасно, но аз не се страхувам по никакъв начин от това. Промяната може да бъде много полезна, без да отказваме от традициите. Бяхме много наясно с всичко това по време на дебатите на последния Синод“ – добавя кардиналът, сочен за прогресист.
Още от идеите на Маркс, станали ясни от изказването му във Франкфурт: „Субсидиарността, индивидуалността и солидарността трябва да бъдат инкорпорирани в Църквата и да я съживят, така че да стане ясно, че Църквата не иска да пропилее своята ефикасност, че не е изградена като някаква пирамида“. И още: „Универсалната Църква може да съществува само в сътрудничество с местните Църкви – sub Petro et cum Petro – както го каза самият Папа Франциск. Не трябва да забравяме това“.
Друга част от спорните виждания на Маркс: Синодалната Църква, така желана от Франциск, щяла да изглежда като мрежа от поместни Църкви, сътрудничещи си с Универсалната Църква. Според кардинала селекцията и бъдещото обучение на епископите, както и контролът над епископите, щяло да е от първостепенно значение в тази бъдеща Църква. Въвеждането на съвременна визия за добро управление и лидерство щяло да е от съществено значение. „Но едно нещо ще бъде абсолютно непроменимо – бъдещата Църква може да бъде единствено Църква, която комбинира единство и разнообразие на всички равнища“ – добави Райнхард Маркс.

Източник: National Catholic Register