Catholic-news

Може би вървим към промяна? Глупаво е да пренебрегваме знаците…

Синодът за семейството приключи. Сега Църквата очаква какво ще реши Папа Франциск. Тези, които по време на Синода поддържаха традиционната дисциплина за недопускане на разведените с втори брак до тайнствата, трябва да бъдат готови Светият Отец да вземе друго, различно решение.
Той постоянно подготвяше Църквата точно за това. Би било глупаво да игнорираме знаците.
Ако се върнем назад във времето, Синодът реши да следва почти с точност онова, което Папа Франциск каза по време на една генерална аудиенция на 5 август, в рамките на която стана ясно, че не е съгласен с традицията, предадена ни от св. Йоан-Павел във Familiaris Consortio (1981) и потвърдена от Бенедикт XVI в Sacramentum Caritatis (2007). Той не я отрече видимо, нито пък Синодът стори подобно нещо. Но той цитира съответните документи, без да потвърди тяхното окончателно заключение, а Синодът стори същото.
Дали мълчанието по отношение на формулираното от Йоан-Павел е знак за съгласие? Или пък това означава, че традиционното учение е оставено настрана?
В коментар от последната седмица отец Антонио Спадаро, SJ, издател на списанието La Civilta Cattolica, даде ясен отговор. Civilta винаги е имала особен авторитет, доколкото йезуитското периодично издание се ревизира от секретариата на Светия Престол, преди да бъде публикувано. Самият отец Спадаро се ползва със специален авторитет, доколкото е много близък с Папа Франциск. Немислимо е да напише нещо, което да е срещу желаното от Светия Отец. В анализа на Синода, който той прави, отговорът е категоричен. „Заключителният доклад на Синода продължава по пътя на преценката (discernimento) за всеки индивидуален случай, без да поставя граници пред интегрирането, както се случваше в миналото… Изводът е, че Църквата осъзнава, че никой не може повече да говори за абстрактна категория от хора и да поставя практикуването на това интегриране в рамките на правило, което е изцяло общо и валидно за всеки случай. Не е казано колко далеч може да стигне този процес на интегриране, но и не са посочени някакви по-конкретни и непреодолими ограничения“.
В „ограниченията от миналото“ се вписват тези от Familiaris Consortio, които са достатъчно „конкретни“. Повече няма да се държи на тях. А докъде ще стигне това интегриране? Отец Спадаро цитира кардинал Кристоф Шьонборн от Виена, който видимо, експлицитно, говори за включване в Светото Причастие на тези, които живеят в нерегламентирани бракове.
Миналата седмица пък Папа Франциск даде поредно интервю за прословутия Еудженио Скалфари, който съобщи, че Светият Отец му бил казал, че всички разведени с втори брак, които пожелаят, щели да бъдат допускани до Светото Причастие. Пресслужбата на Светия Престол излезе с комюнике, в което посочи ненадеждността на информацията на Скалфари, който бил възпроизвеждал разговорите си с Папата само по памет. Само че това, което Скалфари написа в няколко реда, като цяло е същото, което отец Спадаро описа в двадесет страници: живеенето в извънбрачен съпружески съюз вече няма да се счита непременно за грях, или няма да се смята за състояние на чак толкова сериозен грях, че да попречи на приемането на Светото Причастие.
Ако Скалфари и отец Спадаро бяха изразили противоположни гледни точки, тогава щеше да е препоръчително да се смята, че казаното от отец Спадаро е това, което мисли и Светият Отец. Ако обаче и двамата са на едно мнение, тогава няма място за съмнения.
Имаше и такива близки до Светия Отец хора, които дори не изчакаха Синодът да свърши и да даде ясна индикация какви са предпочитанията на Папата. По време на самия Синод из пресслужбата на Светия Престол циркулираше едно интервю на Джералд О’Конъл от списание „Америка мегазин“ с кардинал Доналд Уърл. О’Конъл се занимава с ватиканските въпроси от тридесет години, но в момента той е на върха на кариерата си, доколкото е женен за Елизабет Пике, любимата аржентинска журналистка на Папа Франциск, така че на него му е даден специален достъп. Ако името на О’Конъл се появи на нещо, изпратено от пресслужбата на Светия Престол, това би могло да се смята като официалната линия от Domus Sanctae Marthae.
Посланието на кардинал Уърл, известен като човек с голяма прецизност и много внимателен в изказа си, бе необичайно грубо по адрес на онези, които се опасяваха, че Синодът може да се опита да промени традиционната практика. Според него те смятат всичко за „донякъде плашещо“, може би защото „просто не харесват този Папа“.
Няколко часа след приключването на Синода, О’Конъл, смятан за най-близкия до Папата англоезичен източник, написа коментар, в който изрично посочи по име кардиналите Пел, Уеле, Сара и Мюлер като кардиналите от Курията, които „вървят в различна посока“ от тази на Папата, и по адрес на които било последното обръщение на Папата, в което той говореше за „затворените сърца“.
Сега Църквата е притихнала в очакване Рим да проговори. Най-близките гласове до епископа на Рим вече говорят, твърдо убедени, че когато му дойде времето, Рим няма да каже това, което досега е казвала Църквата.

Отец Реймънд де Соуза,
свещеник от архидиоцеза на Кингстън, Онтарио;
главен издател на „Convivium magazine“

Източник: Catholic Herald
Превод: www.catholic-news.bg