Catholic-news

Братя и сестри,
„Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят“ (Мк 13,24-25).
Въпреки всичко този текст от Евангелието звучи много обнадеждаващо. Може да успокои обезпокоените.
Често някои си мислят: настъпва краят на света, страшна катастрофа. Бог, уморен от този свят, май ще удари с опашката на някоя комета и всичко ще се разруши, ще се смачка като малко фиатче при пътното произшествие. Обаче Евангелието казва, че ще премине това, което е зло, и ще се прояви онова, което е добро. Ще се яви Исус.
„Няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне“ (Мк 13,30).
Пред очите на всяко поколение се срутва някакъв свят на лоши хора. Може да се каже, че и пред нашите очи – и на по-възрастните от мен, и на по-младите – рухнаха два чудовищни мирогледа – на хитлеризма и на комунизма. Това, което се явяваше като слънце – угасна, а това, което беше звезда, се строши.
Св. Павел казва, че всеки светец приближава края на лошия свят и открива добрия, който идва. Всъщност всеки добър човек ускорява края на лошия свят, този който се е появил с лошата човешка воля. Всеки добър човек е благовестител, лъч, виделината от новото и края на лошото!
Затова толкова е важна носталгията – очакването и жадуването на Бог, на светостта, добрината, и любовта, която премахва лошия, зъл свят и открива добрия.
Амин.

Отец Мариуш Полцин OFM Cap.