Catholic-news

Из речта на кардинал Герхард Мюлер, която той произнесе преди няколко дни пред чилийските епископи:

„Очевидно е, че днес в някои области на преподаване на вярата са се промъкнали елементи на либералния протестантизъм. Това е особено видимо при европейските нации, но не е непознато и за латиноамериканската действителност. Погрешното разбиране на богословския характер на епископските конференции води до незабавно отклоняване в опасността да бъде възприет организаторския стил на реформираните общности. Дори да не се касае до богословски подход само по себе си, това води до формирането на един унифициран „пастирски стил“, приличащ на „национална църква“, което може да бъде забелязано в някои акценти в съдържанието и процедурата, както и в необходимите приспособявания на диоцезалните пастирски програми към тези акценти и съдържания. Необходимо е да избегнем превръщането на пастирското епископско служение в различни нива на епископската конференция в един вид централизирано управление на Църквата в някоя страна или регион, което, без да е задължително, ще започне да присъства в средата на поместната Църква така, че неподчинението спрямо него ще бъде припознавано като липса на църковно единение. Единството в многообразието е една от дарбите, които Господ е подарил на Своята Църква. Необходимо е всеки пастир да усети, че има пълната свобода да организира и ръководи стадото си съобразно даденостите на Светия Дух, в сътрудничество и в общение с преките си сътрудници.
Както Папа Йоан Павел ІІ, след него категорично Бенедикт ХVІ, а сега и Папа Франциск укоряваха, че има тенденция към релативизъм, чието присъствие в света е силно, а понеже ние сме потопени в нея, тя присъства и в Църквата. Има много знаци за това. Да си припомним за отхвърлянето, което предизвика в някои богословски кръгове декларацията Dominus Jesus от 6 август 2000 г. Тези кръгове не отстъпиха. Те са още тук и имат нови форми на проява, които ние, като пастири, трябва да сме в състояние да контролираме, да анализираме и да разясняваме. Една от тези нови форми на проява е ясно изразеният религиозен синкретизъм, който има претенцията да поставя знак за равенство между различните религиозни учения и християнската вяра и по този начин релативизира християнското откровение.
По подобен начин този релативизъм е повлиял на отношенията с другите християнски изповедания, посредством един икуменизъм, който при определени обстоятелства ни кара да изоставим автентичното християнско послание, за да възвестяваме просто само една натурална религиозна истина. В резултат на този релативизъм се разпаднаха основополагащите антропологични истини за човешката личност и най-очевидният израз за това е водещото място на джендър-теориите, които допускат пълен антропологичен обрат в християнското разбиране за личността, брака, живота и т.н.“