Catholic-news

Втора Предколедна Неделя

*Благата вест на Иван Кръстител

Иван Кръстител е обаятелна личност. Неговата забележителна личност е създадена от суровостта и неумолимостта на юдейската пустиня, където работи. Неговият поразяващ образ и днес още привлича хората тъй както тогава привличал евреите. Да започним добре: хората отиват при него; той не отива при хората. Те отиват, макар, че пътят от Йерусалим през пустинята край Йордан, не представлявал удобна и приятна разходка. Освен това, той не им разказвал приятни и успокояващи приказки. Той се обръщал сурово и неумолимо към тях: “Рожби ехидни, кой ви подсказа, че можете да избегнете бъдещия гняв?”.
Облечен с дреха от камилска вълна, препасан с кожен колан, той стои като Илия, когото, съгласно юдейската вяра, очакват в дните преди идването на Господа. Иван е убеден в това: Това са последните дни. “Силният” е вече на път. Необходимо е да Му подготвим пътищата. Но, това е една почти невъзможна задача, почти така невъзможна, като мисълта за един равен път през набраздената хълмиста пустина на Юдея. Също и поука Иван остава непреклонен. Със своя неподкупен реализъм, той произнася присъда над хората, отрицателна присъда, но уместна присъда, такава, каквато пред лицето на Идващия Светия не може да бъде друга: Човешкият род е рожба ехидна, род на грешници, изгубен род, лоша тълпа. Съответно на това Иван разгръща картината на бъдещето. Съдът е близо. Лопатата е поставена вече на корена на дървото. Съдията държи вече лопатата в ръцете си (сравн. Мат. 3, 12).
С остър замах Иван разпръсва всички самонадеяни надежди, които, свързани с позоваването на Авраам и принадлежността към избрания народ целят да отклонят погледа от собсвеното лошо състояние: И не помисляйте да думате в себе си: “наш Отец е Авраам, защото казвам ви, той може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму”: (Мат. 3, 9) Все пак, Иван използва още една последна възможност, за да избегне последния съд: “Обърнете се, сторете, прочее, плод, достоен за покаяние” (Мат. 3, 8). Също и от кръщението, което противопоставя на бъдещето кръщение е огън, Иван не извлича директно, положително обещание за спасение: “Аз ви кръщавам с вода за покаяние, но Оня, който иде подире ми, ще ви кръсти с Дух Свети и с огън (Мат. 3, 11).
Благата вест на Иван Кръстител е преди всичко вест за последния съд, но не вест за спасение, поне още в началото на проповядването му.

… чрез християнската вяра…

Иван е забележителна личност. Той и неговата неумолима мисия имат ли значение за нас и за нашия живот? Заслужава ли неговата проповед да бъде днес припомняна в нашите църкви? Не е ли остаряла за нас, които се позоваваме не на Иван, а на Исуса, защото Иван е надминат от Исуса?
В действителност, с идването на Исуса, положението напълно се промени. “Силният дойде, Обаче, той не дойде като неумолим Съдия, който изгаря плявата в огъня и с брадва в ръка води последното сражение. Той дойде и седна на трапезата заедно с грешниците. Той не произнесе заслужената присъда, но съща така не възвести никакво отлагане на съда.
Също и Исус беше насочен към последния шанс за спасение на човека. Но Той не виждаше този шанс в това, да пристъпи решително към една последна възможност, каквато например предложи Иван с кръщението с вода. По-скоро Исус възвести, че положението на човека се е променило, макар че и след Исуса заслуженият съд си остава в сила. Защото, точно пред вид на една неизбежна виновност на човека пред съда, Бог от своя страна се реши за една последна, окончателна инициатива за спасение и от себе си предложи общо за всички спасение. От човека се изисква само безрезервно възприемане на това неочаквано, незаслужено и неотменимо предложение.
Следователно, Исус не изисква обръщането като последна възможност, за да се избегне като последна възможност, за да се избегне иначе сигурната присъда. Той иска връщане към едно ново, окончателно от Бога обявено спасение, което предвижда така да се изразя обща амнистия за всички. Така последната блага вест на Исуса е преди всичко вест на спасение, не на осъждане.
Но, не е ли точно в това отношение надминат Иван и неговата вест? Първата християнска общност не е на това мнение. Тя приема проповедите на Иван Кръстител и ги предава нататък. Тя не среща трудност да вижда в лицето на “По-силния”, когото Иван възвестява “Исуса и обратното в лицето на Ивана, пратеника, който трябва да подготви пътя Му (срв. Марк. 1, 2). Евангелист Матей отива даже по-далеч. Той поставя в устата на Иван, благата вест на Исуса: “Царството Небесно е близо” (Мат. 3, 2). Самият Исус не критикува никъде Кръстителя. Напротив, Исус го смята за най-голям, който е роден от жена (Мат. 11, 11). Исус не отхвърля вестта на Ивана за последния съд. Нещо повече, той даже я възприема макар и при Него тя да не заема първото място и получава друга функция. Обаче тя има значение и за Исуса. Защото и на Исуса е ясно, че човекът е лош и като такъв е в разногласие с Бога и заслужава осъждане. Едва когато разберем обсега на християнската вест на Иван Кръстителя, ние ще разберем “благата вест” на Исуса, който не украсява човешката злоба, но точно на грешника, или по-ясно казано, само на грешника предлага спасението като дар от Бога.

Надмината?

Изглежда, че ние християните с удоволствие забравяме този обсег на християнската вест. Ние изтъкваме, че сме “деца на Бога”. С това ние казваме какви сме, но срамежливо премълчаваме откъде идваме: от греха, от злобата, която е присъща за целия човешки род тук на земята. Опасността от това премълчаване е неестественото самонадценяване, изграждането на един фарисейски начин на действие в религиозния живот и презирането на Бога, който единствен желае спасението на света и на човека.
Може би, нашето време е по-зряло за вестта на Ивана, отколкото на Исуса. След един сравнително дълъг период на наивност, който накара по начало добрия човек да вярва на напредъка и да мисли, че за човека всичко е възможно, включително и да промени бъдещето, настъпи времето на отрезняването. Ние стоим пред разрешаването на световно важни проблеми, които твърде ясно разкриват бесилието на човека и възможността пред пълна катастрофа. Неумолимата вест на Предтечата Христов намира вече своето оправдание: Гнездо змийско е човешкият род.
За нас християните, това не е основание за малодушие. Защото, когато вземем сериозно под внимание вестта на Иван Кръстителя, за последния съд, ще преценим какво представлява християнската надежда. Въпреки всичко, ние християните в бъдещето, разбира се в бъдещето, което не е изковано от човека, но в спасението на Онзи, на Когото може да се разчита и вярва.

**Хелмут Мерклайн

*(Материалът е предоставен на редакцията за публикуване)

(**Хелмут Мерклайн /1940-1999/ е немски католически теолог, смятан за един от най-важните тълкуватели на Библията от своето време – бел.ред.)