Catholic-news

Докато всички са притеснени от евентуална атака от страна на ислямски фундаменталисти в сърцето на католицизма – Рим, никой не си даде сметка, че в същото време „Св. Петър“ падна в ръцете на един друг неприятел – екологичното и анти-life лоби, което контролира агенциите на ООН. И вчера вечерта, този толкова оскърбителен, колкото и скучен спектакъл от образи, проектирани върху фасадата на базиликата „Св. Петър“ (Fiat Lux), даде видим израз точно на този факт.
Всичко това бе представено като един вид прослава на творението, както и във връзка с енцикликата Laudato si’, а така също и по повод проблема с климатичните изменения, но вече предизвика недоумение и притеснения. А спектакълът – ако изобщо може да се нарече по този начин – бе много по-лош от очакванията: една бавно изреждане на образи и анимации, придружавани от „звуци“ от природата; един час мъртвешка и смущаваща скука с птици, тигри, лъвове, маймуни и делфини, които се редуваха на фасадата на „Св. Петър“, една идеализирана визия за природата, което ни пренесе в една нео-езическа атмосфера. Един ужасен спектакъл на площад „Св. Петър“, едно петно върху базиликата – символ на католицизма.
Би било интересно да знаем кой е истинският отговорник и организатор на този фарс, който, между другото – заради полемиките, които успя да предизвика – рискува да засенчи откриването на Светата година.
Проблемът не се отнася само до съдържанието на спектакъла, но и до онова, което стои зад него. Всъщност това бе един „подарък“ от Световната банка (и нейната програма Connect4Climate) и някои асоциации и фондации, специално занимаващи се с екологията – Vulcan Inc. на съоснователя на „Майкрософт“ Пол Алън и Okeanos-Фондация за морето – все институции, които неслучайно носят имената на две езически божества. Инсталацията на оборудването бе дело на студио Obscura – име, което издава определен план. Целта на Fiat Lux, както четем в прессъобщение от страна на спонсорите, е „възпитание и вдъхновение за промени по повод климатичната криза, които да проникнат в поколенията, културите, езиците, религиите, класите“.
Откъде-накъде такъв „подарък“, който, както лесно можем да предположим, е и много скъп? В думите на спонсорите се чете ясното признание към Папата за подкрепата му за политиките по климата и в поддръжката му за COP21 в Париж – цел, за която всички тези организации харчат всичките си разходи. Но нима Световната банка не е онази институция, която още от 70-те години е сред основните отговорни за шантажа срещу бедните страни (даването на заеми срещу въвеждане на програми за контрол над раждаемостта), които дори Папа Франциск отхвърли на няколко пъти. И в този ред на мисли са и останалите асоциации, за които екологията и контролът над раждаемостта са двете страни на един и същ медал.
„Подаръкът“ отбелязва и успешната (или представената като успешна) операция, започнала преди много години, още през 90-те години на ХХ в., с цел да бъде победена съпротивата на Светия Престол срещу плановете за световно правителство. Става дума за своеобразен мач, който се играе в ООН, където Светият Престол от край време е единственият глас, който се противи на всякакви форми на идеологията, която пренебрегва човешкото достойнство, един крепост срещу глобалното мислене. През всички тези години, и то имайки само статут на постоянен наблюдател, по фундаменталните теми за човешкото достойнство, каквито са животът и семейството, Светият Престол винаги е успявал да обедини около себе си различни страни, които по този начин съумяваха да противодействат на планове, насочени срещу живота и срещу семейството.
Но околната среда и особено глобалното затопляне от около десетина години се използват като Троянски кон, за да бъде присъединен и Светия Престол към онези, които желаят едно глобално правителство да се бори срещу промените в климата. До скоро ясните опити за натиск от страна на много заинтересовани бяха отхвърляни, но междувременно се провеждаше една търпелива работа за вклиняването им дори във ватиканската Курия и в папските академии на науката и по социални науки, които впоследствие имаха значително влияние върху изработването на „научните“ части от енцикликата Laudato si’, доколкото това е признание на самия президент на двете академии монс. Санчес Сорондо. Между другото, би било интересно да се разбере дали освен подаръка Fiat Lux, е имало и други „подаръци“ от страна на агенции и фондации, свързани с ООН, в полза на папските академии и на някои от папските съвети.

Автор: Рикардо Кашиоли, Il Timone
Превод: www.catholic-news.bg

* Заглавието е на редакцията.