Catholic-news

Бразилският епископ Фернандо Панико оповестил в неделя, че с откриването на Юбилейната година на милосърдието Папа Франциск е реабилитирал отлъчения преди повече от 100 години свещеник Сисеро Ромао Батиста.
Отец Сисеро е роден през 1844 г. Ръкоположен е за свещеник през 1870 г. в родния си диоцез Крато. Като млад свещеник в Жуазейро той се посветил на апостолата за всеобщо повдигане на морала.
През 1889 г., по време на Св. литургия, докато о. Сисеро раздавал Причастието, хостията, която той дал на монахинята Мария де Араужо, започнала да кърви в устата й. Феноменът се повторил няколко пъти през следващите две години. Вестта се разпространила бързо и от близо и далеч започнали да се стичат тълпи от хора при о. Сисеро, на когото приписвали особена благодат.
Диоцезът Крато назначил комисия под председателството на о. Кликерио да Коста, която да проучи случая. В нея участвали двама лекари и един фармацевт. На 13 октомври 1891 г. комисията стигнала до заключението, че за феномена с кървящата хостия нямало научно обяснение. Тя обявила събитията в Жуазейро за свръхестествени, поради което се заговорило за чудо.
Епископът Жоаким Жозе Виейра назначил втора комисия с председател Антонио Алехандрино де Аленкар. Втората комисия не могла да обясни феномена, но отхвърлила признаването на чудо и обявила, че това е измама.
Епископ Виейра приел решението на втората комисия и суспендирал о. Сисеро от свещеническото му служение. Сестра Мария де Араужо се оттеглила в отшелнически манастир, където живяла в строго уединение до смъртта си през 1914 година.
През 1898 г. Сисеро Ромао Батиста бил приет в Рим от Папа Лъв ХІІІ и се срещнал с представители на Св. Официум. Суспендирането от епископа било отменено. Но когато се върнал в Бразилия, му било съобщено, че имало ново решение на Ватикана и той е отлъчен.
И като отлъчен от Църквата о. Сисеро се ползвал с голямо уважение сред населението, което го почитало като светец и пророк. Поради близостта му с Консервативно-републиканската партия (PRC), която в тези години била най-влиятелна и популярността му като свещеник с християнско-социален характер, през 1911 г. той бил избран за първия префект на Жуазейро до Норчи и вице-губернатор на щата Сеара. Но заедно с това бил въвлечен в политическите борби за власт на либералите срещу Католическта църква. През 1914 г. Сисеро трябвало да бъде арестуван. Цялото население се вдигнало на бунт срещу правителствените войски и за възстановяването му като вице-губернатор.
През 1926 г. Сисеро бил избран от PRC за депутат в бразилския парламент, но се отказал малко след началото на мандата си. Започнал да се оттегля от политиката, което е свързано с общото политическо развитие на Бразилия, преляло през 1930 г. във военен преврат срещу решаващите дотогава собственици на плантации за кафе. Религиозната почит към о. Сисеро растяла и се запазила и след смъртта му на 20 юли 1934 година. В североизточна Бразилия, особено в родния му град, той е почитан като един от най-популярните светци. Всяка година в Жуазейро в негова чест се провежда поклонение до гроба му в църквата „Nossa Senhora do Perpétuo Socorro“.
Поради популярността му той е обявен през 1974 г. за светец от независимата Католическо-апостолическа църква на Бразилия, с която о. Сисеро, разбира се, не е имал нищо общо. Igreja Catolica Apostolica Brasileira, ICAB, е основана през 1945 г. от тогавашния епископ на Ботукату, монс. Карлос Дуарте Коста, като схизматична национална църква. Тя е сходна със старокатолическото движение в Европа. Нейното основаване се дължи на политически конфликти в бразилската Църква. ICAB поддържа апостолската приемственост и се ръководи от патрирах. Според данните тя има около 40 епископи и половин милион последователи.
От години епископът на Крато, монс. Панико, прави опити за реабилитацията на о. Сисеро. С ново разследване на случая той установил, че екскомуникацията на о. Сисеро никога не е била привеждана в изпълнение.
В неделя той съобщил в проповедта си, че е получил писмо от държавния секретар, кардинал Пиетро Паролин. В него „по изрично желание на Папа Франциск“ се изказвала похвала за „автентичната интерпретация“ на о. Сисеро от епископа и във връзка с Юбилейната година на милосърдието той се рехабилитира и се подчертава единството на Църквата. „Обширното“ писмо от Рим щяло да бъде публикувано на 20 декември, съобщил Армандо Лопес Рафаел, говорител на диоцеза. Още не са известни точните подробности за реабилитирането на Сисеро – дали той никога не е бил отлъчван или решението за отлъчване е признато за погрешно.

(по katholisches.info)